4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№436
С..14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 15/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: Е. Н. Д., ЕГН [ЕГН], лично и като майка и законна представителка на малолетните деца Я. Еленова Н., ЕГН [ЕГН], Б. Е. Н., ЕГН [ЕГН], И. Е. Н., ЕГН [ЕГН] и И. Е. Н., ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 1280 от 14.07.2011 г. по гр.дело № 579/2011 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І г.о., 11 състав по гр.д. № 4097/2007 г. в частта за отхвърляне на предявените искове срещу ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ, както следва: за разликата над 50 000 лв. до 90 000 лв. – за Е. Д. и за разликата над 55 000 лв. – до 70 000 лева – за всеки един от останалите касатори.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е отчел младата възраст на починалия при ПТП Х. М., който е отглеждал и възпитавал с много обич четирите малолетни деца, родени през периода на съвместното съжителство с ищцата Е. Д.. Според касаторите, не са съобразени и силната връзка, обич и взаимна привързаност между бащата и децата, както и добрите отношения между М. и майката на децата през целия период на съвместното им съжителство.
Искането за допускане на касационно разглеждане е основано на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и по процесуалноправен въпрос – за приложение на чл.63 ал.3 ГПК/отм/. относно дължимостта на разноски на ответника, след като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски. По тези въпроси е налице позоваване на задължителна съдебна практика на ВС и ВКС и практика на други съдилища, приложена към изложението.
Ответникът по касация – Застрахователна компания „У.”, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителните части по предявените преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, при отчитане на влязлата в сила присъда срещу виновния за настъпилото на 17.09.2007 г. ПТП – М. М. и съобразяване на събраните доказателства, относими към критериите за определяне на справедливи размери на обезщетенията за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на Х. И. М.. Преценени са показанията на свидетелите П. Б. и Й. Д., които са установили, че Е. Д. е живяла на съпружески начала с Х. М., а родените по време на това съвместно съжителство четири деца, макар и да не са били припознати от М., са го наричали „татко”, той се е грижил за тях и ги е издържал, а след смъртта му децата са страдали много от липсата му.
В частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение за претендираните имуществени вреди, въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касаторите материалноправен въпрос е значим за изхода на делото, но не е налице никоя от поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, преценката на решаващия състав относно конкретните размери на обезщетенията за неимуществени вреди, е израз на възложената на въззивната инстанция правораздавателна компетентност за произнасяне по съществото на спора и именно в нейните рамки, са съобразени всички релевантни факти, като липсват данни за незачитане на общите критерии при прилагане на законоустановения принцип за справедливост, съгласно ППВС № 4 от 1968 г.
Като недоказано следва да се прецени и твърдението на касаторите за противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за приложимостта на чл.52 ЗЗД. С изложението на основанията за достъп до касация са представени множество решения – първоинстанционни и въззивни, но единствено решение № 189/06.10.2008 г. на САС е влязло в сила. За останалите решения липсват такива данни и затова те не формират съдебна практика – т.3 ТР № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС. В случая не би могло да се приеме, че обжалваното решение противоречи на цитираното решение на Апелативен съд – С., тъй като определянето от съда на конкретен размер на обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, винаги е обусловено от специфични за всяко дело обстоятелства, при съобразяване на посочените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии.
Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите за наличие на основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол по въпроса, свързан с дължимост на разноски в полза на ответника за отхвърлената част от исковете. Преди всичко, разпоредбите на чл.63, ал.3 и чл.64, ал.2 ГПК/отм./ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като по приложението им съществува непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Що се отнася до представеното с жалбата определение № 67/10.02.2009 г. на ВКС, ІV г.о., то е неотносимо към процесуалноправния въпрос, тъй като касае невъзможността да се възложат разноски за служебно допусната от съда експертиза на страна по делото, която е освободена от заплащане на разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение 1280 от 14.07.2011 г. по гр.дело № 579/2011 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: