6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№344
София.27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1429/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 1370 от 20.11.2012 г. по в.т.д. № 1226/2012 г. на Апелативен съд – П., само в частта, с която е потвърдено решение № 1350 от 20.07.2012 г. по гр.д. № 3126/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ХV гр.състав за отхвърляне на предявените срещу М. И. И., Н. Н. И., И. М. И. и С. М. И. искове за обявяване за недействителна сделката, обективирана в нотариален акт № 85, том 27, дело № 4233/2011 г. на Служба по вписванията при Агенция по вписванията – П. по силата на който М. И. И. е дарил дъщерите си И. М. И. и С. М. П. недвимижи имоти, находящи се в [населено място], м.”Скелето, а именно: имот № 013318, с площ 434 кв.м. и имот кад. № 318, кв. 19, парцел 7, заедно с построената масивна постройка с разгърната застроена площ от 88.50 кв.м. , подобренията и насажденията в него.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска. Твърди се, че с оглед самостоятелния характер на менителничното поръчителство, с оглед разпоредбата на чл.485, ал.1 ТЗ поръчителят следва да отговаря както лицето, за което е поръчителствал, която отговорност поставя авалиста в материалноправно положение на главен длъжник, наред с издателя за ценната книга. Изразява се несъгласие и с допълнителните съображения на въззивния съд, според които, дори и да се приеме приложимост на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на поръчителя, ищецът не е доказал наличие на увреждане. Счита, че в тази насока погрешно е разпределена доказателствената тежест между страните.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото правни въпроси: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл.135 ЗЗД по отношение на действия, извършени от длъжник по менителнично поръчителство и 2. При иск с правно основание чл.135 ЗЗД коя от страните носи доказателствената тежест за установяване на увреждането. К. се позовава на допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като са представени решения на ВКС, както и казуална практика на различни по степен съдилища.
Ответниците по касация, чрез процесуалните си пълномощници, считат, че не са налице основания за допускане на обжалването, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че ответникът М. И. няма качеството на длъжник по договор за банков кредит № 06КР-АА-3795/13.06.2007 г., като страни по него са [фирма] – кредитор и [фирма], [населено място]. Освен обезпечението на кредита от страна на дружеството с учредяването на първа по ред договорна ипотека върху недвижимите имоти в [населено място]/ за чиято покупка е предоставен кредита/, дружеството – кредитополучател на 12.06.2007 г. е издало в полза на банката и запис на заповед за сумата 639 980 лв., авалиран от тримата съдружници – М. И., Д. К. и М. В.. Решаващият съд е направил извод, че ответникът М. И. няма качеството на длъжник по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като поръчителството е само един от способите за обезпечаване на вземането на кредитора и П. иск е приложим само по отношение на действията, извършени от длъжника като насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, но не и по отношение на извършени от поръчителя действия. В тази насока е съобразена задължителната, по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, практика на ВКС – решение № 199 от 30.12.2010 г. по т.д. № 966/2009 г., ІІ т.о.
Като допълнителен аргумент за неоснователност на исковата претенция по чл.135 ЗЗД поради неприложимост на този иск за поръчителя, въззивният съдебен състав е изтъкнал и недоказаното от ищеца наличие на увреждане, предвид стойността на имотите предмет на ипотеката, а от друга страна и имуществото на останалите двама авалисти. Това становище е основано на преценка на конкретните доказателства по спора – приетата пред първата инстанция техническа експертиза и справки от Агенцията по вписвания.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран от касатора правен въпрос, свързан с приложимостта на иска по чл.135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя, безспорно е значим за изхода на делото, предвид мотивите, обосновали основния правен извод на съда.
Като неоснователни и недоказани обаче следва да се преценят допълнителните предпоставки за допускане на обжалването по т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Преди всичко, този материалноправен въпрос вече е разрешен с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 199 от 30.12.2010 г. по т.д. № 966/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, на което се е позовал въззивния съдебен състав и изцяло е съобразил при решаване на материалноправния спор. В цитираното решение изрично е посочено, че поръчителството е един от предвидените в закона способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто способ представлява и отменителният иск, като именно с оглед еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл.135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя, тъй като в противен случай би се достигнало до обезпечаване на самото обезпечение. В случая липсва основание за изоставяне на изразеното вече становище за неприложимостта на чл.135 ЗЗД по отношение на поръчителя, като даденото вече разрешение по идентичен правен въпрос е изцяло приложимо и по отношение на менителничното поръчителство. Предвид наличието на задължителна за долустоящите на ВКС съдилища практика, изцяло съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение, не би могло да се обосноват допълнителните предпоставки по т.2 или по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, които от друга страна са и недоказани предвид позоваването на решения, за които няма данни да са влезли в сила, а от друга страна – бланкетното цитиране на съответните законови разпоредби.
Позоваването на касатора на решение № 120/30.07.2010 г. по т.д. № 988/2009 г., ІІ т.о. и на решение № 185 от 22.11.2010 г. по т.д. № 136/2010 г., ІІ т.о. на ВКС е неоснователно. Макар и постановени по реда на чл.290 ГПК, в тези съдебни актове не е дадено разрешение на идентичен правен въпрос, а по въпросите за неприложимостта на разпоредбите на чл.146, ал.3, чл.147 и чл.148 ЗЗД по отношение на менителничното поръчителство. Следователно, не би могло и да се приеме, че тези решения да пряко относими към значимия за настоящото дело правен въпрос, или, че е налице противоречиво разрешаване на идентичен правен въпрос, което да породи задължение за касационната инстанция за прилагане на чл.292 ГПК.
По отношение на процесуалноправния въпрос не е налице общото основание за достъп до касация, тъй като той е относим единствено към допълнителните съображения на решаващия състав за отхвърлянето на отменителния иск по чл.135 ЗЗД.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1370 от 20.11.2012 г. по в.т.д. № 1226/2012 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: