3
РЕШЕНИЕ
No 71
София, 06.04. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1138/2009г.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 213 от 03.01.2008 г. по гр. д. № 1838/2007 г. на Плевенски районен съд. С атакуваното решение изцяло е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-молител иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 050 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за въоръжена охрана на обект от 18.03.2005 г. за периода от м. април 2006 г. до 19.03.2007 г. и частично – за сумата 431.84 лв. – е уважен акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за разликата до пълния претендирай размер от 700 лв. същият е отхвърлен.
Молителят поддържа, че атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на правилата за призоваване, изразяващо се в неточно изпълнение на задълженията за връчване на призовките и съобщенията, съдържащи се в чл. 153 и сл. от Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, администрагивните, военните и апелативните съдилища /понастоящем отменен/, което е довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Молителят твърди, че изпратените от него две призовки не са оформени съгласно изискванията на чл. 156 от цитирания правилник, предвид обстоятелството, че подписът и печатът на призовкаря в призовката от 10.09.2007 г. не са поставени под отбелязването на причините, поради които призовката е върната в цялост, а в призовката от 01.10.2007 г. като свидетел се е подписало лице, което не е съсед на адресата и липсват данни за връзката му със същия. Поради това, в молбата за отмяна се поддържа, че съдът е приложил фикцията на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, без да са били налице категорични сведения, удостоверени по надлежен начин, че дружеството-ответник не се намира на адреса на управление, вписан в Търговския регистър. В подкрепа на твърдението, че адресът не е пременен, молителят представя писмени доказателства за получени от него на същия адрес писма от различни институции, както и копие от личната карта на управителя и едноличен собственик на дружеството.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – счита молбата за недопустима като подадена след установения в закона срок, респ. за неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмено възражение от 14.12.2009 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното:
По допустимостта на молбата за отмяна:
Направеното от страна на ответника възражение за недопустимост на молбата за отмяна е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 305, т. 5 ГПК, приложима към настоящия случай предвид датата на влизане на решението в сила /08.04.2008 г./, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Поради липсата на други данни, следва да се счете, че молителят е узнал за постановеното от Плевенски районен съд решение по гр. д. № 1838/2007 г. именно на посочената от него дата 27.03.2009 г., на която му е връчена призовката за доброволно изпълнение /лист 12 от ч. гр. д. № 611/2009 г. на Плевенски окръжен съд/. Изчислен от тази дата, тримесечният срок се явява спазен, тъй като молбата е депозирана в съда на 02.04.2009 г.
Що се отнася до твърдението на ответника за пропускане на пределния едногодишен срок по чл. 305, т. 5 ГПК, същото изобщо не следва да бъде обсъждано, тъй като след изменението на Гражданския процесуален кодекс с ДВ бр. 50/2008 г., в сила от 01.03.2008 г., такъв срок не съществува.
По основателността на молбата:
При разглеждането на гр. д. № 1838/2007 г. на Плевенски районен съд молителят [фирма], [населено място] е бил призован на адреса на управление, посочен в представеното по делото удостоверение за актуално състояние от 27.04.2007 г. по ф. д. № 9716/202 г. на Софийски градски съд: [населено място], ул. П.“ 22, вх. В, ет. 2, ап. 45. Изпратената до същия призовка за първото съдебно заседание на 10.10.2007 г. е върната в цялост с отбелязване, че „адресът е домашен, няма фирмени знаци, не е офис, не са открити служители“, като за връчител е посочено лицето В. И. К. -призовкар – СГС. По разпореждане на съдията-докладчик за същото заседание е изпратена втора призовка на адреса на управление на дружеството, която отново е върната в цялост. Освен данните от първата призовка, в нея е отразено и обстоятелството, че вписаното като управител лице А. Б. „не живее на този адрес“, което е удостоверено с подписа на свидетеля В. И. И. от адрес [улица]. Въз основа на тези сведения, в съдебно заседание на 10.10.2007 г. съдът е приел, че ответникът следва да се счита редовно призован по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./.
Настоящият състав намира, че при призоваването на молителя не е допуснато нарушение на правилата, което да го е лишило от възможността да участва в делото пред Плевенски районен съд. И двете призовки до дружеството-молител са изпратени на адреса на неговото управление, посочен в представеното с исковата молба удостоверение за актуално състояние от 27.04.2007г. по ф. д. № 9716/2002 г. на Софийски градски съд. Същите съдържат всички изискуеми от чл. 45 ГПК /отм./ данни, а връчването им е извършено съобразно специалната норма на чл. 51, ал.4 ГПК /отм./, касаеща призоваването на търговците. Длъжностното лице-призовкар е направило необходимото, за да се увери дали на посетения от него адрес се намира призоваваното търговско дружество. Извършването на тази проверка е удостоверено с подписа на свидетеля В. И., въпреки че подобно изискване за призоваването на търговците не е поставено, за разлика от призоваването на физическите лица /чл.50, ал.1 ГПК /отм./. Именно поради липсата на законово задължение обстоятелствата във връзка с призоваването на странататърговец да оъдат установени с подписа на свидетел, не следва да бъдат обсъждани релевираните от молителя възражения във връзка с качеството на свидетеля, присъствал при посещението на адреса на 01.10.2007 г.
Неоснователно е твърдението на молителя, че изпратената до него призовка от 10.09.2007 г. не е оформена съгласно изискванията на чл. 156, ал. 2 и 3 от Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /понастоящем отменен/. Посочените разпоредби предвиждат задължение връчването на призовката да бъде удостоверено с подписа на призовкаря, като се изписват четливо трите му имена и датата на връчване. В случая тези изисквания са спазени – призовката съдържа както датата, на която призовкарят е посетил адреса, така и неговият подпис и трите му имена. Що се отнася до полагането на подписа преди, а не след бележката, отразяваща причините за невъзможността да бъде извършено връчването, то това обстоятелство не може да обоснове извод за нередовност на връчването, тъй като цитираните разпоредби не поставят изискване за такава поредност. Освен това, подписът и личният печат на призовкаря с трите му имена е поставен на мястото, обозначено в самата призовка.
Неотговарящо на данните по делото е и твърдението на молителя, че съдът не е постановил акт, с който да разпореди, че приема връчването за редовно при условията на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Видно от протокола от първото съдебно заседание на 10.10.2007г., съдията-докладчик е извършил преценка относно редовността на призоваването на ответника по делото, като с оглед данните във върнатата в цялост призовка, е приел, че същото следва да се счита за редовно при условията на цитираната разпоредба.
На последно място, неоснователен е и доводът, че на същия адрес дружеството-молител е получавало кореспонденцията си с други лица и органи в периода от 2005 г. и до настоящия момент. Освен че липсват данни в подкрепа на това твърдение /в приложените пощенски пликове наистина е посочен адресът на управление на молителя, но не е отразено връчването им на представител на дружеството/, фактът на последващо намиране на дружеството на същия адрес е без значение, тъй като преценката относно редовността на призоваването по гр. д. № 1838/2007 г. се извършва на база данните, отразени в призовката, изпратена именно по това дело. Ирелевантно за редовността на
постоянен адрес на управителя на дружеството А. И. Б..
С оглед всичко изложено, молбата за отмяна е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], [населено място] молба за отмяна на решение № 213 от 03.01.2008 г. по гр. д. № 1838/2007 г. на Плевенски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: