4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№210
София, 23.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2751/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Т. В., срещу решение № 104 от 24.04.2014 г. по в.т.д. № 18/2014 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е обезсилено решение № 151/25.10.2013 г. по т.д. № 101/2013 г.на Окръжен съд – Шумен в частта, с която в производство по чл.694 от ТЗ е признато за установено, че в полза на [фирма] съществуват вземания към [фирма]/в несъстоятелност/, със седалище [населено място], в размер на 20 664.94 лв. дължими по изп. лист от 17.01.2012 г. по ч.гр.д. № 2416/2011 г. на Районен съд – Шумен и 1 462.29 лв. съд. разноски по гр.д. № 3002/2011 г. на Ш. и в частта, с която са присъдени разноски, като е прекратено производството по делото.
К. поддържа доводи за неправилност на въззивния съдебен акт, на основанията по чл.281 ГПК. Твърди, че независимо от безспорните доказателства за датата на депозиране на исковата молба в пощенска станция на [населено място] на 04.02.2013 г., което е в рамките на преклузивния срок по чл.694, ал.1 ТЗ, въззивният съд е направил необоснован извод, че липсват убедителни писмени доказателства за датата на постъпване на исковата молба в пощенската станция, поради което не може да се приложи презумпцията по чл.62, ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „ Спазен ли е срокът за извършване на съответното съдопроизводствено действие, след като исковата молба е депозирана по пощата и 2. Следва ли пречките при упражняване на процесуални права, които не се дължат на пропуски на страната да се разглеждат в нейна вреда”. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 1130/2010 г., ІІІ г.о., решение по гр.д. № 1504/2009 г., ІІІ г.о., определение по ч.гр.д. № 118/2009 г., ІV г.о, определение по ч.гр.д. № 115/2009 г., ІV г.о. и определение по ч.гр.д. № 74/2009 г., І г.о. на ВКС/ по въпрос № 1/, както и на решение по гр.д. № 1504/2009 г., ІІІ г.о./ по въпрос № 2/.
Ответникът по касация, чрез особения си представител адвокат С. С., оспорва искането за допускане на касационно обжалване поради неотносимост на поставените въпроси и липса на твърдяното противоречие с цитираните съдебни актове на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав, преценявайки релевантните факти и доказателства, относими към допустимостта на иска с правно основание чл.694 ТЗ, е направил извод, че ищецът не е спазил преклузивния 7-дневен срок, считано от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 ТЗ, с което процесните вземания са били изключени от списъка на приетите вземания на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/. Констатирано е, че исковата молба е регистрирана в Окръжен съд – Шумен на 15.02.2013 г., с отбелязване за подаването й по пощата. Въззивният съд не е зачел отразената дата на подаване на пощенската пратка в пощенска станция [населено място], общ. П., с четлив печат 04.02.2013 г./ на която дата изтича и 7-дневния срок/. За да откаже да приложи презумпцията по чл.62, ал.2 ГПК, въззивният съд е приел за доказано оспорването на достоверността на датата на постъпване исковата молба. Това становище е основано на заключението на приетата пред първата инстанция съдебна експертиза, изготвена от вещо лице криминалист – Р. Б., според което на лицевата страна на пощенския плик има три печата, положени един върху друг – първият с надпис „МЕДОВИНА A MEDOVINA 7863 и цифри 13-11” е положен под пощенската марка, на втория печат се разчита надпис „SHUMEN”, а на третия печат е положен надпис „МЕДОВИНА A MEDOVINA 7863” и цифрите 4.11.13-11. Отчитайки вида на документа е прието, че достоверността на датата на постъпване на пощенския плик, отразена в пощенското клеймо, предвид външните недостатъци на документа, се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл. 178, ал.2 ГПК. Решаващият въззивен състав е счел, че след като липсва бележка върху плика, удостоверяваща необходимостта от множество печати в изпращащата пощенска станция и предвид непредставянето на други доказателства от ищеца за датата на постъпване на исковата молба в пощенската станция /независимо от дадените от първата инстанция указания във връзка с оспорването/ не би могло да се приложи презумпцията на чл.62, ал.2 ГПК. Допълнително са съобразени и данните за подателя на пратката/ процесуалния пълномощник на ищцовото дружество и неговия посочен адрес в [населено място]/, както и начина на депозиране на всички останали книжа по делото, а именно чрез пощенски оператор.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираните в изложението правни въпроси не попадат в приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос – дали се счита за спазен срокът за извършване на съответното съдопроизводствено действие, след като исковата молба е подадена по пощата, не би могъл да се приеме за обуславящ, тъй като спорът по който се е произнесъл въззивният съд/ изрично определен в съдебния акт, имащ значение за допустимостта на предявения иск по чл.694 ТЗ/ е дали исковата молба е подадена в съответната пощенска станция именно на 04.02.2013 г., така както е отразено в един от положените множество печати на лицевата страна на плика. Изводите на решаващия състав на Апелативен съд – В., според които е опровергана достоверността на съдържащата се информация за датата на постъпване на пощенския плик, отразена в последното пощенско клеймо, са изведени след конкретна преценка на всички обстоятелства по делото, относими към оспорването на документа. Правилността на тези изводи е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК, в какъвто смисъл е и т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По втория правен въпрос липсва произнасяне при постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт и затова е недоказана основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. От друга страна, в случая първоинстанционният съд е указал на ищеца необходимостта да ангажира доказателства за датата на депозиране на исковата молба, допуснал и изслушал поисканата от ответника експертиза за проверка на поставената дата на подаване на пратката и е основал правните си изводи и въз основа на неоспореното експертно становище. Поради това не би могло да се приеме твърдяното от касатора противоречие с решение по гр.д. № 1504/2009 г. на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 104 от 24.04.2014 г. по в.т.д. № 18/2014 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: