3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№9
София11.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 515/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. С. от [населено място], срещу решение № 278 от 29.11.2010 г. по в.гр.д.№ 588/2010 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 792 от 04.01.2010 г. по гр.д.№ 1178/2009 г. на Районен съд – Перник в обжалваните от ищеца отхвърлителни части на исковете по чл.226, ал.1 КЗ и по чл.45 ЗЗД общо за сумата 4 500 лева.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и изцяло уважаване на исковите претенции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.52 ЗЗД и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Според касатора този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, като е налице позоваване на решение на Варненския районен съд по гр.д.№ 6518/2008 г. и решение на Габровския окръжен съд по в.гр.д.№ 183/2009 г.
Ответниците по касация – И. Е. Йонов от [населено място] и ЗД [фирма] не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съдебен състав, след преценка на доказателствения материал по спора и съобразявайки конкретните болки и страдания, понесени от ищеца/сега касатор/ в резултат на настъпилото на 21.05.2008 г. пътно-транспортно произшествие, е приел, че сумата от 4 500 лв. е достатъчна за обезщетяване на неимуществените вреди във връзка със средната телесна повреда – счупване на лява ключица, а за контузията на гръдния кош и разкъсно-контузната рана на дясното коляно – по 500 лв. Решаващият съд е отчел липсата на данни по делото, сочещи на усложнения от причинените травми или трайни и неблагоприятни медицински прогнози, което да мотивира присъждане на обезщетения в претендираните размери – за разликата над 4 500 лв. до 7 000 лв. за средната телесна повреда и по 1 500 лв. за всяка една от останалите травматични увреждания.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос по принцип е значим за изхода на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поддържаното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречивото разрешаване на правния въпрос от съдилищата следва да се счете за недоказано. С изложението на основанията за достъп до касация са представени цитираните по-горе решения на първоинстанционнен и въззивен съд, но липсват данни същите да са влезли в сила и затова не може да се приеме, че формират съдебна практика на съдилищата, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Доказването на противоречива практика на съдилищата е в тежест на касатора, съгласно задължителните разяснения по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 2 и т.3 от посоченото тълкувателно решение. Дори и да се приеме обаче, че тези съдебни актове са влезли в сила, следва да се има предвид, че произнасянето на съда по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е обусловено от преценката на доказателствения материал по всяко дело, като е недопустимо произнасяне от страна на касационната инстанция по правилността на тази преценка в производството по селекция на касационните жалби. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В случая липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от тези общи критерии, релевантни при прилагането на посочената материалноправна разпоредба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 278 от 29.11.2010 г. по в.гр.д.№ 588/2010 г. на Окръжен съд – Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: