4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№388
София10.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1643/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. П., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1392 от 26.11.2012 г. по в.гр.д.№ 1200/2012 г. на Апелативен съд – П. в частта, с която след частична отмяна на решение № 188 от 23.05.2012 г. по гр.д. № 176/2011 г. на Окръжен съд – Смолян, са отхвърлени предявените срещу ЗАД [фирма] искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина на ищцата в резултат на виновно причинено от П. А. А. ПТП на 23.06.2010 г. за разликата над 75 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2011 г. , и за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 23.06.2010 г. до 02.09.2011 за разликата над 9 270.86 лв. до 12 445.95 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателката счита, че след като липсват категорични доказателства за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, то неправилно въззивният съд, прилагайки разпоредбата на 51, ал.2 ЗЗД, е намалил присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лева. По съображения в жалбата се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на иска в пълен размер, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с довода, че обжалваното решение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото въпроси, свързани с материалноправните предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на пострадал пътник в МПС, участващо в произшествието. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителна практика ВКС, постановена по реда на чл.291 ГПК, в която е прието, че само нарушенията, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат имат релевантно значение за приноса на пострадалия. Към изложението са приложени следните решения: Р. № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., ІІ т.о., Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., Р. № 154 от 31.10.2011 г. по т.д. № 977/2010 г., ІІ т.о., Р. № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г., ІІ т.о., Р. № 58 от 29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г., Р. № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г., І т.о. и Р. № 54 от 22.05.2010 г. по т.д. № 316/2011 г., ІІ т.о.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за недопустимост на жалбата. Счита, че въпросът за съпричиняването на вредоносния резултат, е решен с първоинстанционното решение, като то не е обжалвано от ищцата, а въззивният съд само е променил размера на обезщетението, но не и процента на приетото съпричиняване от страна на пострадалия. Поддържа се е довод за липса на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Като неоснователни следва да бъдат преценени възраженията на ответника по касация за недопустимост на жалбата. Действително, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, но е присъдил обезщетението за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 100 000 лева. За ищцата не е съществувал правен интерес от подаването на въззивна жалба, а от друга страна е недопустимо обжалването само на мотивите към решението, независимо от поддържаното и пред въззивния съд несъгласие с мотивите в частта, с която е прието съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че починалият Д. Д. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради неизползване на обезопасителен колан, чрез който е можел да ограничи уврежданията и вероятно да предотврати леталния изход от произшествието. Съпричиняването на вредоносните последици е определено в размер на 25 % и съобразно него е намалено определеното за справедливо обезщетение – от 100 000 лв. на 75 000 лв. В мотивите към решението са изложени подробни фактически и правни изводи, след извършена цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото и обсъждане на всички доводи на страните в процеса.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението.
С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният материалноправен въпрос, свързан с предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да се определи като значим за изхода на делото. При произнасяне по този въпрос въззивният съд е допуснал известно отклонение от задължителната, по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, практика, на която се позовава жалбоподателката, възприета и в други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК. Предвид освобождаването на ищцата от държавна такса по силата на закона – чл.83, ал.1, т.4 ГПК, след обявяване на настоящото определение, делото следва да се докладва за насрочване за открито съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1392 от 26.11.2012 г. по в.гр.д.№ 1200/2012 г. на Апелативен съд – П..
Насрочва делото за: за когато страните да се призоват чрез „Държавен вестник”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: