4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№604
София, 27.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 936/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. С., в качеството му на трето лице – помагач на ответника, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. С., срещу решение № 573 от 18.11.2013 г. по т.д. № 1042/2013 г. на Апелативен съд – П., с което след частична отмяна на решение № 21 от 11.03.2013 г. по т.д. № 124/2012 г. на Окръжен съд – Хасково, предявеният от Мария Т. Р. срещу ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 ЗК е уважен допълнително за сумата 4000 лв., или общо за 36 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 31.07.2011 г., причинено от виновното поведение на водача на МПС Я. С., като законната лихва върху общия размер на обезщетението е присъдена от датата на увреждането – 31.07.2011 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност, нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковата претенция.К. твърди, че неправилно въззивният съд не е зачел постигнатото между ищцата и застраховатея извънсъдебно споразумение, по силата на което е получено обезщетение в размер на 8 000 лв.; присъдено е изключително завишено по размер обезщетение в нарушение на чл.52 ЗЗД, а от друга страна не е преценен отказът на ищцата за предприемане на предложена й от лекуващите я лекари оперативна интервенция, с цел ограничаване/намаляване на болките и страданията и на неблагоприятните последици от уврежданията.
Искането за допускане на касационно разглеждане е основано на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с твърдения, че въззивното решение е в противоречие с практиката на съдилищата / решение по гр.д. № 4834/2011 г. на СГС и решение по гр.д. № 5302/2012 г. на СГС/, като съдът е достигнал до неправилни и необосновани изводи. Развити са кратки съображения във връзка с инвокираното с жалбата оплакване за неправилен отказ на съда да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД при зачитане на отказаното от ищцата оперативно лечение, което би подобрило състоянието й.
Ответницата по касация Мария Т. Р., чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Т., счита, че не е налице основание за допускане на обжалването, по съображения в представен по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Ответникът по касация ЗД [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Пловдивския апелативен съд e съобразил претърпяното от ищцата изключително тежко травматично увреждане – счупване на лява хълбочна кост, счупване на предна колона на ляв ацетабулум, счупване на задната колона на ляв ацетабулум, счупване на ляв ацетабулум и протрузия на бедрената глава през фрактурираното дъно на ляв ацетабулум; проведеното лечение и продължителният болничен престой и оздравителен период, силните болки и страдания в продължение на една година, както и трайната загуба на обема на движенията на лявата тазобедрена става, трайното скъсяване на ляв долен крайник и нарушенията в походката и стоежа, водещи и до вторични дегенеративни промени. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е преценил изключително негативните последици от увреждането за психиката на пострадалото младо момиче, изразяващи се в постоянен и силен стрес и невъзможност за намиране на подходяща работа – без натоварване на долните крайници, по постоянния адрес на ищцата в [населено място].
Като неоснователни са преценени доводите на третото лице помагач /сега касатор/ за съпричиняване на вредите предвид обстоятелството, че ищцата не е взела решение за провеждане на хирургическа операция. Прието е, че третото лице-помагач, който е пряк причинител на увреждането, е единствено виновен на нанесените на Мария Р. травматични увреждания, управлявайки лекия си автомобил под силно влияние на алкохол и с несъобразена скорост, поради което е излязъл от пътното платно и е ударил движещите се по тревните площи/тротоарите/ пешеходци, вкл. и ищцата. Решаващият съдебен състав е преценил не само относимите към механизма на произшествието доказателства, но и данните, свързани с невзетото от ищцата решение за оперативна намеса. Съобразен е рискът от такава интервенция предвид тройното счупване на тазобедрената става и липсата на гаранция за успешна операция.
Въззивният съдебен състав е отхвърлил релевираните в процеса правопогасяващи възражения на ответника и третото лице – помагач за доброволно заплащане от страна застрахователното дружество на сумата 8 000 лв.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил формираните изводи на въззивния съд по спорното материално право. К. е допуснал смесване на основанията за допускане на касационно обжалване с основанията по чл.281, т.3 ГПК, като независимо от конкретните, пълни и точни указания, дадени от съдията-докладчик в АС – Пловдив при администриране на касационната жалба, приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е мотивирано и основано единствено на твърдения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС непосочването, от страна на касатора, на конкретен правен въпрос съставлява достатъчно основание за отхвърляне на искането за допускане на обжалването, като е недопустимо съдебният състав на ВКС сам да извежда или формулира значим за изхода на делото правен въпрос. От друга страна, в цитираното тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за достъп до касационно обжалване и общите основания за касиране, като в стадия по допускане на обжалването е недопустимо произнасянето по оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение.
Независимо от необосноваване на приложното поле на касационно обжалване по общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, като недоказана следва да се прецени и поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсват данни за влизане в сила на представените и цитирани по-горе решения на СГС.
Останалите две допълнителни предпоставки – по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са бланкетно цитирани от касатора и поради това ВКС не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 573 от 18.11.2013 г. по т.д. № 1042/2013 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: