3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
С..10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1189/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: Обединена българска банка АД и [фирма], [населено място], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решението на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-В състав, постановено на 16.05.2011 г. по гр.д.№ 12506/2010 г., с което след отмяна на решението на Софийски районен съд, 47 състав по гр.д. № 19632/2009 г., [фирма] е осъдена да заплати, на основание чл.442 ТЗ, на В. К. Х. от [населено място], сумата 10 000 евро, равняващи се на 19 558.30 лв. по банкова гаранция от 18.05.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Въззивното решение е постановено при участието на трето лице помагач – [фирма], като по отношение на него е уважен предявеният обратен иск за същата сума.
В касационните жалби се поддържат доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна.
Исканията за достъп до касационен контрол е основан на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправни въпроси, свързани с валидното предявяване на банковата гаранция преди настъпването на определените в нея условия/ в случая срока/ и дали след настъпването на този срок е необходимо повторно предявяване на гаранцията или изразената преди това воля на бенефициера е валидна и след настъпването на условията. Твърди се, че тези значими за изхода на делото въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, предвид липсата на съдебна практика и необходимостта от внасяне на яснота по въпроса за правното действие на преждевременно предявяване на банковата гаранция по чл.442 ТЗ.
Ответницата по жалбата счита исканията за допускане на обжалването за неоснователни, а по същество въззивното решение за правилно, по съображения в отговори по реда на чл.287 ГПК, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, след цялостна самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел, че по силата на издадена банкова гаранция в полза на ищцата за сумата 10 000 евро и срок за валидност от 18.05.2007 г. до 18.05.2009 г. , за последната е възникнало правото да иска плащане на сумата при неизпълнение на гарантираното задължение на наредителя [фирма] за изграждане на сградата, предмет на предварителен договор от 14.05.2007 г. и за осигуряване на разрешение за ползване в срок от 20 месеца,считано от датата на определяне на строителна линия. Решаващите аргументи на СГС са основани на извода, че гаранцията е предявена в рамките на срока за валидност, като искането за плащане е било придружено с оригинала на банковата гаранция и, че дори гарантът да е считал, че при предявяването все още не е настъпил срока, след неговото настъпване не се освобождава от задължението за плащане, ако условията за това са налице. Изразено е становище за липса на необходимост от повторно предявяване на гаранцията за плащане, след като веднъж е изразена воля за плащане и липсва оттегляне поради изпълнение задължението на наредителя.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
С оглед решаващите мотивите към атакувания съдебен акт, поставените материалноправни въпроси, свързани с предявяването на гаранцията за плащане съобразно условията на договора между наредителя и гаранта и гаранционния документ, следва да се определят като значими за изхода на делото, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид липсата на трайна съдебна практика по формулираните от касаторите въпроси, свързани с отговорността на гаранта по чл.442 ТЗ и липсата на пълна и ясна законова уредба на този вид абсолютни търговски сделки, за доказано следва да се приеме и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-В състав, постановено на 16.05.2011 г. по гр.д.№ 12506/2010 г.
УКАЗВА на касаторите – Обединена българска банка АД и [фирма] да внесат по сметка на ВКС държавна такса по 391.50/ триста деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщенията, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представят по делото платежни нареждания. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимите ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбите.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: