4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
София24.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Б. Б., срещу решение № 1808 от 27.09.2013 г. по т.д. № 1180/2011 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е обезсилено решение № 1164 от 30.12.2010 г. по т.д. № 80131/2007 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав и е прекратено производството по делото.
К. поддържа доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт. Изразява несъгласие с изводите на АС-София за установена в хода на въззивното производство процесуална недопустимост на исковите претенции поради отпадане на правния интерес на ищеца. Твърди, че правният му интерес от воденето на иска за отмяна на атакуваните решения на ОС на [фирма] произтича от това, че притежава 52% от акциите/съответно от имуществото/ на [фирма] – мажоритарен акционер на ответника и накърняването на неговите имуществени права, съответно преценката на съда за съществуващите правоотношения следва да се преценява към момента на формиране на атакуваното решение на ОСА – 11.04.2006 г., като е без значение заличаването на [фирма] от Търговския регистър.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1.” Отпаднал ли е правният интерес у ищеца от атакуване на процесните решения, след заличаване от Търговския регистър на [фирма]. 2. От значение ли е за изхода на делото настъпилия в хода на процеса юридически факт – заличаване от Търговския регистър на [фирма] или законосъобразността на атакуваните решения следва да се разглежда към момента на провеждане на Общото събрание и 3. Незаконосъобразно или нищожно е решение, взето от лице, което няма качеството на акционер. По тези въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това, касаторът счита, че постановеното въззивното решение противоречи на т.1 и т.2 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е прието, че липсващите решения на Общото събрание са нищожни и те могат да бъдат атакувани от всяко лице с установен правен интерес със самостоятелен иск, който не е ограничен във времето.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав, след като е изразил становище, че исковата претенция за прогласяване на нищожност на решението на общото събрание на акционерите на [фирма] от 11.04.2006 г. е неоснователна, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди процесуална незаконосъобразност на решението и поради това то може да бъде атакувано единствено с иск по чл.74 ТЗ, предявен само от акционер, изрично е отразил, че се дължи произнасяне по основателността на иска само ако тя е процесуално допустима.
С оглед изискването за наличие на правен интерес за предявяване на установителен иск и съобразявайки практиката на ВКС, решаващият състав е направил извод, че към деня на устните състезания пред въззивната инстанция правният интерес на ищеца от воденето на иска е отпаднал. В тази насока са преценени твърдяните от ищеца обстоятелства, с които е обоснован правният интерес от предявения положителен установителен иск, а именно акционерното му участие в [фирма], което от своя страна е притежател на повече от 50% от акциите от капитала на ответното дружество [фирма]. Въз основа на вписаните в Търговския регистър обстоятелства в хода на въззивното производство – заличаване на търговското дружество [фирма]/ с предишно наименование [фирма]/ съдебният състав на Апелативен съд – София е извел извод, че след като правният субект, собственик на мажоритарния дял от капитала, на който претендира да е бил ищеца, вече не съществува, то е отпаднал и правният интерес на ищеца от воденето на иска.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора правни въпроси, относими към съществото на спора и по-конкретно към видовете порочни решения на общото събрание на акционерите и защитата срещу тях, не попадат в приложното поле на касационно обжалване. Тези въпроси не са обусловили изхода на делото пред въззивната инстанция, която е приложила разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК и е прекратила производството по делото след обезсилване на първоинстанционното решение.
Първият формулиран в изложението въпрос – дали е отпаднал правният интерес у ищеца от атакуване на процесните решения след заличаване от Търговския регистър на [фирма] е изцяло относим към правилността на въззивното решение, доколкото наличието на правен интерес от търсената с установителния иск защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка по чл.97, ал.1 ГПК/отм/, а по сега действащия ГПК – чл.124, ал.1, се преценява от съда конкретно, въз основа на твърденията в исковота молба. Дори и да се приеме обаче, че се касае за правен въпрос, попадащ в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, като недоказана следва да се прецени поддържаната от касатора допълнителна предпоставка за допускане на обжалването – по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Принципно становище относно правния интерес за водене на установителен иск, както и за задължението на съда да следи за допустимостта на иска и съответно за наличието на правен интерес при всяко положение на делото, е изразено в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В посочената тълкувателна практика ясно е посочено, че при констатация за липса на правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията. Въззивното решение съответства на тези принципни постановки, както и на константната практика на ВКС, вкл. и на представеното във въззивното производство решение по т.д. № 502/2011 г., І т.о., чиято висящност е обусловила спирането на въззивното дело, на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./. В цитираното решение е прието, че със заличаването на акционерното дружество от Търговския регистър, се прекратяват членствените правоотношения между акционерите и дружеството и поради липса на правосубектност на другата страна в правоотношението и изгубване на качеството на акционер, за ищеца отпада правния интерес от защита на членствените му права. Независимо, че посоченото дело е постановено по отрицателен установителен иск, даденото разрешение в посочения по-горе смисъл следва да се счете за приложимо, предвид и конкретните обстоятелства, на които се е позовал ищецът при обосноваване на правния си интерес по настоящото дело.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1808 от 27.09.2013 г. по т.д. № 1180/2011 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: