3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.13
София.16.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2931/2013 година
Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на Община – Стара З. – ответник по касация, чрез процесуалния му пълномощник, с искане за изменение на определение № 716 от 29.10.2013 г. по т.д.№ 2931/2013 г. в частта за разноските, които да се присъдят в пълния им размер – за разликата над 2227.50 лв. до 4455 лева.
В молбата се поддържа, че след като договорът за правна помощ е сключен с Адвокатско дружество „Г. и Б.” , на основание чл.71, ал.1 от Закона за адвокатурата и са представени доказателства за плащане на договореното възнаграждение, то е ирелеватно преупълномощаването от страна на Адвокатското дружество на двама адвокати. Молителят счита за неправилно редуцирането на възнаграждението за един адвокат, тъй като процесуален защитник на Община – Стара З. е адвокатското дружество. Развити са и допълнителни съображения, основани на Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения и за дължимост на заплатения ДДС.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], счита искането за неоснователно по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските е процесуално допустима – подадена е по пощата на 29.11.2013 г.- в рамките на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен преклузивен срок, считано от обявяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – П. по т.д. № 1565/2012 год., като молителят своевременно е представил списък на разноските за касационното производство.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
При постановяване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските настоящият съдебен състав е преценил, че тъй като ответникът по касация – сега молител е представляван от двама адвокати, изготвили отговора на касационната жалба, му се дължат разноски само за един адвокат. Поради това заплатеното от Община – Стара З. възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Г. и Б.”, включващо и ДДС, е редуцирано до размер на ? , или до 2227.50 лв.
Съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК в обхвата на направените разноски за съответното производство по делото се включва и възнаграждение за един адвокат. Не съществува спор в практиката, че възнаграждението е свързано с упражненото от адвоката процесуално представителство по пълномощие/ чл. 32, т.1 ГПК/. От предвидената в чл.71, ал.1, изр.1 от Закона за адвокатурата възможност за клиента да упълномощи адвокатско дружество за защита и представителство пред съда, не би могло да се изведе извод, че именно адвокатското дружество е представител по пълномощие на страната. Това произтича както от предвиденото в изр.2 на чл.71, ал.1 ЗА задължение за управителя на адвокатското дружество да преупълномощи един или няколко съдружници, така и от очертания в чл.32 ГПК кръг лица, които биха могли да бъдат процесуални представители на страните по пълномощие. След като по силата на договора, сключен от Община – Стара З. и Адвокатско дружество „Г. и Б.” не е учредено в полза на дружеството процесуално представителство по пълномощие по см. на чл.32 ГПК, а пълномощници на общината са именно двамата адвокати, надлежно упражнили процесуалното право за подаване на отговор на касационната жалба, то при съобразяване на чл.78, ал.1 ГПК, договореното и заплатено на адвокатското дружество възнаграждение правилно е редуцирано до дължимото за един адвокат. В посочения смисъл е и практиката на ВКС – напр. определение № 474/27.06.2013 г. по ч.т.д. № 2209/2013 г., І т.о., която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Останалите доводи на молителя, основани на минималното адвокатско възнаграждение и дължимия ДДС са ирелевантни.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Община – Стара З. молба с вх. № 11419/02.12.2013 г. за изменение на определение № 716 от 29.10.2013 г. по т.д.№ 2931/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: