4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№953
София28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 687/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕГН] [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 183 от 07.02.2012 г. по т.д.№ 1714/2011 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е оставено в сила решение № 5610 от 01.12.2010 г. по гр.д. № 4542/2007 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявен от А. И. П. и С. В. Т. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 7 500 евро.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на решението с произтичащите правни последици.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – относно тълкуването на договорите съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, в отклонение от задължителната практика на ВКС – решение № 89 от 17.07.2009 г. по т.д. № 523/2008 г., ІІ т.о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., І т.о. и решение № 105 от 30.06.2011 г. по т.д. № 944/2010 г., ІІ т.о.
Ответниците по касация не са заявили становище
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – София е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по сключени на една и съща дата-07.10.2004 г. предварителен договор за продажба на ателие в груб строеж, находящо се на втори жилищен етаж от сграда в [населено място], м.”Сухата река”, която ще се построи в имот пл.№ 38,38а, парцел VІ, кв.31, както и договор за изработка и довършителни строително-монтажни работи в същото ателие. И в двата договора е предвидено задължение за продавача – обещател и изпълнител да предаде сградата с акт обр.16 в срок до 01.04.2006 г., като в чл.3.1 от втория договор е предвидено и заплащане на неустойка за всеки ден закъснение след посочената дата в размер на 0.15% от цената на жилището, възлизаща на 11 172 евро. Въззивният съд е отчел, че с нотариален акт № 45 от 08.12.2006 г. ищците да придобили право на собственост върху ателието в груб строеж, но липсват данни за налично разрешение за ползване на сградата както към момента на изготвяне на техническата експертиза, така и към 22.10.2009 г., в какъвто смисъл е приложеното по делото удостоверение, издадено от Столична РДНСК.
Преценявайки релевантните към спора доказателства решаващият състав е приел за основателен осъдителния иск по чл.92 ЗЗД, вр. с чл.3.1. от договора за изработка, като го е уважил в пълния предявен размер.
Като неоснователни са преценени правоизключващите възражения на дружеството за нищожност на клаузата за неустойка, произтичаща от липса на определена граница или краен момент за начисляване, по съображения, че в ЗЗД липсват императивни норми за начина на определяне на неустойката, а в конкретния случай неустойката не противоречи на добрите нрави, тъй като нейното нарастване не е неудържимо.
Въззивният съд не е възприел доводите на ответното дружество за необходимост от изясняване действителната воля на страните, изразена в предварителния договор и в договора за изработка, с оглед едновременното възникване и съществуване на две граждански правоотношения и обективираната съвпадаща воля на страните относно неустоечната клауза за забава в договора за изработка, което не води до нищожност на тази клауза. Като недоказани са отхвърлени и доводите на ответното дружество за прекомерност на неустойката, за наличието на непреодолима сила, както и възражението за прихващане за извършени от изпълнителя –продавач допълнителни СМР.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Като недоказана следва да се прецени общата предпоставка за достъп до касация по материалноправния въпрос, касаещ задължението на решаващия състав да подложи на тълкуване неясна договорна клауза, по която има спор между страните, с цел установяване на действителната воля на страните. В случая, този въпрос не е единствено обуславящ правните изводи на съда. От друга страна, решаващият състав е преценил като действителна неустоечната клауза, с оглед на изричната, съвпадаща воля на страните за дължимост на мораторна неустойка при неизпълнение на задължението за предаване на обекта с акт обр. 16 в рамките на договорения срок – 01.04.2006 г., независимо, че тази воля е обективирана в договора за изработка. При произнасяне по доводите на дружеството – ответник, макар и заявени едва в писмената защита пред въззивната инстанция, съдът е съобразил и паралелното съществуване на две облигационни правоотношения между страните – по предварителния договор за продажба и по договор за изработка. Правилността на направените от въззивния съд изводи в тази насока не могат да бъдат проверявани в рамките на производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 183 от 07.02.2012 г. по т.д.№ 1714/2011 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: