4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№368
София.03.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1415/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя М. С. П., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 5968 от 22.08.2012 г. по гр.д. № 12091/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-в въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решението на СРС, 76 състав по гр.д. № 52049/2010 г. за признаване за установено по искове с правно основание чл.415, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 18 383.73 лева, представляваща възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 19.03.2008 г., ведно със законната лихва от 30.06.2010 г. и сумата 1 780.52 лв. – обезщетение за забава върху задържани гаранционни суми за периода от 21.06.2009 г. до 26.06.2010 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Според касатора, представените по делото обобщени протоколи не са подписани от възложителя, в част от тях се съдържат несъответствия и те нямат необходимото съдържание, установяващо изпълнение на възложената работа, а подписаното на 05.03.2009 г. споразумение не доказва претенциите на ищеца.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице произнасяне по чл.146, ал.2 ГПК и чл.154, ал.1 ГПК в противоречие с практиката на ВКС, както и, че въпросът по тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл.266, ал.1 ЗЗД е разрешаван противоречиво от съдилища и е от значение за точното приложение на закона. Към изложението не са приложени преписи от влезли в сила съдебни актове, не е цитирана и задължителна практика на ВКС.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел за доказано извършването, от страна на ищцовото дружество, на възложените по процесния договор СМР и предаването им на ответника/сега касатор/, който ги е приел без възражения. В тази насока съдът се е позовал на представени по делото 3 броя двустранно подписани протоколи, отразяващи вида, количеството и стойността на извършените работи, вкл. и на допълнително възложените на обект „Реконструкция и доизграждане на ВР 1627 Б. и Г.”С.” в [населено място] и на подобект „Щаб с медицински пункт”. Съобразно данните в протоколите, е направен извод за приети и подлежащи на заплащане работи на обща стойност 18 383.73 лв., от които 1809.29 лв. – дължимо възнаграждение и 2 574.44 лв. – задържани гаранционни суми. Решаващият състав е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на приемането на работата от възложителя, съобразявайки и подписаното между страните споразумение на 05.03.2009 г.с което страните формално са уредили отношенията си както по отношение на процесния договор, така и по отношение на последващ договор за изработка за друг обект. В споразумението изрично е отразено изготвянето на образец 22 за обектите, предмет на процесния договор, който се издава сред съставянето на акт образец 19 и удостоверява завършване на строителството и предаване на обектите на възложителя.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора правни въпроси, свързани с приложение на процесуалноправните разпоредби на чл.146, ал.2 и чл.154, ал.1 ГПК касаят процесуалните действия на първоинстанционния съд, като с въззивната жалба не са въведени такива оплаквания. Доколкото въззивният съд, предвид обхвата на правораздавателната му дейност по чл.269 ГПК не е бил длъжен да дава указания на ответника във връзка с доклада и да повтаря процесуални действия относно разпределението на доказателствената тежест, то не би могло в настоящото производство да се преценява дали е налице отклонение от практика на ВКС по приложение на посочените разпоредби.
Материалноправните въпроси, свързани с доказване приемането на СМР и изискуемостта на дължимото на изпълнителя възнаграждение в пълния договорен размер, включително и на гаранционните суми, по принцип са значими за делото. Същевременно обаче, изводите на решаващия състав са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствения материал по делото, при отчитане на конкретните договорености между страните. Правилността на тези изводи не би могла да се преценява в рамките на производството по селекция на касационните жалби, а от друга страна, искането за достъп до касация всъщност е основано на твърдяна от касатора неправилност на атакуваното решение. Съобразно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърдението на касатора за противоречиво тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД е изцяло недоказано, предвид неприлагането на влезли в сила решения, установяващи поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказано следва да се прецени и алтернативно поддържаното допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. К. не твърди, че въззивният съд е допуснал неточно прилагане на съответна правна норма, или, че са налице предпоставки за даване на нови правни разрешения по прилагането на закона. В жалбата изобщо не се съдържат доводи и по втората хипотеза на посоченото правно основание, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба, чието отстраняване следва да се преодолее чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство не може да бъде уважено, предвид липсата на доказателства за направени разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5968 от 22.08.2012 г. по гр.д. № 12091/2011 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-в въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: