4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
С..21.04. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1052/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Б., действала в процеса като ЕТ с фирма „В. Б.”, [населено място], без данни за пререгистрация на ЕТ в срока по §4, ал.1 ПЗР на ЗТР, срещу решение № 203 от 13.06.2011 г. по в.гр.д.№ 81/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 3912 от 03.12.2010 г. по гр.д.№ 472/2010 г. на Районен съд – Гоце Делчев за частично уважаване на предявения от К. К. Ч. от [населено място] иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 14 300 лв. по договор за наем от 21.09.2008 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон, с искане за касирането му по изложените съображения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за делото правни въпроси, свързани с валидността на наемното правоотношение за исковия период; с обуславящото за иска по чл.232, ал.2 ЗЗД изпълнение на задължението на наемодателя да предаде на наемателя имота и да осигури спокойното му ползване, както и с доказателствената сила на наемния договор, съдържащ ръкописни добавки. Позовава се на решение № 306 от 16.07.1998 г. на ВКС, 5 чл.с-в, решение № 1162/1996 г., ІV г.о. ВС и на арб. решение.
Ответницата по жалбата не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от жалбоподателката доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция по предявения иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно наемно правоотношение между страните по силата на договор от 21.09.2008 г., при конкретно посочена наемна цена – 1 400 лв. за първите три месеца, а от 15.12.2008 г. – по 1 600 лв. , както и изпълнение задължението на наемодателя за реално предаване на наетите помещения, с предназначение за кафе-ресторант, ведно с прилежаща към него лятна градина, които са били ползвани от наемателя до м. 12.2009 г.- т.е. и след изтичане на първоначално уговорения едногодишен наемен срок. В тази насока решаващият съдебен състав е преценил относимия към спорното материално право доказателствен материал и доводите на страните. За недоказани са приети възраженията за несъответствие на представения препис от наемен договор с действително уговореното, както и за липса на представителна власт при сключването на договора от страна на ищцата, с оглед принадлежността на правото на собственост върху обекта. При съобразяване на неоспорените разписки за частично погасяване на месечни наемни вноски и въз основа на приетата пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, е определен размерът на претендираната от наемодателката главница по чл.232, ал.2 ЗЗД за едногодишен период, считано от сключване на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Като недоказана следва да се прецени основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулираните правни въпроси да са обусловили решаващите изводи на съда по спорното право. По същността си посочените по-горе въпроси касаят правилността на направените от въззивния съд фактически и правни изводи, която не може да се преценява в производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Видно и от самото изложение на основанията за достъп до касация правните въпроси са обосновани с твърдяната от жалбоподателката неправилност на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В цитираната тълкувателната практика на ВКС изрично е отразено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извърши едва при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 и сл. ГПК, в случай, че са налице основания за достъп до касация.
Като неотносим към спора следва да се прецени процесуалноправният въпрос, свързан с приложението на чл.178, ал.2 ГПК, тъй като ръкописното допълване на договора за наем / в чл.12/ относно продължаване на първоначално уговорения срок с още една година, не касае исковия период и затова не е извършена пряка преценка от съда на доказателствената сила на частния диспозитивен документ в тази част.
В изложението на основанията за достъп до касация е налице бланкетно позоваване и на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но по неотносим правен въпрос, свързан с приложимостта на чл.135 З./отм./, чл.237 ГПК/отм/ и чл.108 ЗС, поради което не се дължи произнасяне.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 203 от 13.06.2011 г. по в.гр.д.№ 81/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: