2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София.26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1085/2012 година
Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на определение № 245 от 15.04.2013 г. по т.д.№ 1085/2012 г., като се присъдят направените пред ВКС разноски за отговор на жалбата на насрещната страна, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, с отразено плащане на договорената сума в размер на 900 лева.
Ответникът по молбата – Б. П. Б., чрез процесуалния си пълномощник, счита молбата за недопустима, като подадена извън предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен срок, а от друга страна са въведени както доводи за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, така и доводи, основани на чл.9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима – подадена е на 15.05.2013 г., което е в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е частично основателна.
С определение № 245 15.04.2013 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на атакуваното от страните – [фирма] и Б. П. Б. решение № 222 от 10.10.2012 г. по в.гр.д. № 430/2012 г. на Окръжен съд – Сливен, но е пропуснал да се произнесе по искането на дружеството за присъждане на разноски – заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по подадената от Б. касационна жалба. Искането е подкрепено от приложен към отговора договор за правна защита и съдействие № 33096/04.12.2012 г., от който е видно, че действително направените разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат, са в размер на 900 лв.
Като основателни обаче следва да се преценят доводите на ответника по молбата за прекомерност на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение, имайки предвид действителната правна сложност на делото и конкретната защита срещу жалбата на Б., осъществена чрез изготвяне на отговор на касационната жалба. В тази насока и по арг. от чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите разноски следва да се определят в размер на ? от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4, или сумата 174.50 лева. В този размер е основателно искането по чл.78, ал.3 ГПК за ангажиране отговорността за разноски на касатора Б. Б./ сега ответник по молбата/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Б. П. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Италиана” Е. , ЕИК[ЕИК] сумата 174.50/сто седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: