4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№955
София 28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 739/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Росица Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 601 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 259/2012 г. на Апелативен съд – София, седми състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по т.д. № 13528/2010 г. в отхвърлителната част по предявения срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 17.09.2006 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и определяне на занижено и несправедливо обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на получените при произшествието вреди.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че значимия за изхода на делото правен въпрос, свързан с прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД се разрешава противоречиво от съдилищата, вкл. и от ВКС. Жалбоподателката се позовава на решение № 749/05.12.2008 г., ВКС, ТК. Алтернативно се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, заявява становище за недопускане на касационното обжалване, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – София след преценка на релевантните за спора доказателства е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ, предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, по отношение на виновния за произшествието водач на МПС П. М. П..
При определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди в резултат на произшествието, решаващият състав е съобразил: конкретните травматични увреждания – контузия на дясната половина на гръдния кош със счупване на осмо ребро и субкапсуларно кръвонасядане на слезката; последиците от тези увреждания – затруднение в движението на снагата за 20 дни, разстройство на здравето, неопасно за живота, както и интензивността и продължителността на болките и страданията – за период от 20 дни, като пред първите 10 дни болките са били с интензивен характер. Предвид момента на настъпване на увредите и липсата на данни за остатъчни явления, въззивният съд е счел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно за справедливо възмездяване на пострадалата за претърпените болки и страдания.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, безспорно е значим за изхода на делото, поради което е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказани обаче следва да се преценят поддържаните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователни са доводите в жалбата за допуснато отклонение от задължителна практика на ВКС относно детерминирането на справедливостта от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Независимо от липсата на подробни мотиви към решението в тази насока, въззивният съд е отчел и момента на настъпване на увреждането и липсват данни за отклонение както от посоченото в жалбата решение на ВКС, така и от предвидените в ППВС № 4/1968 год. общи критерии за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди.
Твърдяното от жалбоподателката противоречиво разрешаване на правния въпрос от съдилищата не е доказано. Дори обаче да са представени преписи от влезли в сила решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, или решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, в случая следва да се има предвид, че размерът на обезщетението по чл.52 ЗЗД винаги е обусловен от конкретни за всяко дело обстоятелства, което препятства пряка съпоставка между присъдени по различни дела обезщетения.
Предвид наличието на задължителна за съдилищата практика относно общите критерии, важими при справедливо определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, не може да се приеме за доказано алтернативно поддържаното основание за достъп до касация – по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В тази насока се съобразяват и дадените в т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС указания за предпоставките, при които съответния правен въпрос би имал значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 601 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 259/2012 г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: