4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№830
София12.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 797/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 124 от 10.05.2012 г. по в.т.д. № 591/2011 г. на Апелативен съд – В., с което след отмяна на решение № 611 от 21.06.2011 г. по т.д.№ 2123/2010 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която датата 31.12.2006 г. е определена за начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма], [населено място], за начална дата на неплатежоспособност е определена 31.12.2004 година.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Изложени са съображения, че дружеството не е спряло плащанията към определената от въззивния съд начална дата на неплатежоспособност и няма непогасени задължения през 2004 г., освен разсрочените задължения. Твърди се, че едва през 2007 г. финансовото състояние на дружеството е влошено, а през 2008 г. изпада в затруднено финансово положение, като до края на м.май 2008 г. текущо са обслужвани задълженията, вкл. и чрез рефинансиране, както и, че затрудненията стават необратими именно едва през 2008 г., което е станало причина за отмяна на разсрочванията на публичните задължения. По съображения в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което като начална дата на неплатежоспособността да се определи датата 28.05.2008 година.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото правен въпрос, а именно „може ли да се определи началната дата на неплатежоспособността без да се установи наличието на изискуеми и непогасени задължения с техния падеж и спирането на плащането”. К. се позовава на допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като са представени решение № 33 от 07.09.2010 г. по т.д.№ 915/2009 г. на ВКС, ІІ т.о и решение № 242 от 07.12.-2009 г. по в.т.д.№ 565/2009 г. на Апелативен съд – В..
Ответникът по касация – Национална агенция за приходите, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от съда срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което за начална дата на неплатежоспособността на дружеството – длъжник е определена датата 31.12.2004 г., въззивната инстанция, след анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството – длъжник за периода от края на 2001 г. до началото на 2011 г. е приела, че с оглед коефициентите за ликвидност и другите финансово-икономически показатели, към посочената дата длъжникът не е бил в състояние да покрива задълженията си без опасност за интересите на кредиторите. Съдът е отчел и представените писмени доказателства, касаещи периодите на плащане на задълженията до 2005 г., както и разрешението на Министерство на финансите/в последствие отменено/, за разсрочване на натрупаните до м.март 2004 г. публичноправни задължения в размер на 19 млн. лева, което разсрочване не се е отразило върху показателите на ликвидността. Направен е извод, че именно към датата 31.12.2004 г. е настъпило състояние на трайна и необратима неплатежоспособност на длъжника, прогласена с решението по чл.630, ал.1 ТЗ.
За неоснователни са счетени доводите на дружеството – длъжник, че неплатежоспособността му е факт от момента на преустановяване на плащането на разсрочените публични задължения, по съображения, че при определянето на началната дата във всички случаи следва да бъдат отчетени показателите относно общото финансово- икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция, вкл. обективните данни дали е налице трайна невъзможност за покриване на текущите задължения с наличните краткотрайни активи. Освен преценка на база годишното счетоводно отчитане, достатъчна за констатираната неплатежоспособност в края на отчетния период, въззивният съд е обсъдил и доводите на длъжника относно спирането на плащанията към НАП през 2008 г. Изразено е разбирането, че критерий за установяване началото на състоянието на неплатежоспособност в рамките на едногодишния период може да бъде моментът на спиране на плащанията, но в случая плащанията към НАП са спрели през 2008 г., много след изпадане на дружеството в неплатежоспособност, каквато е налице и тогава, когато длъжникът е плащал избирателно на определени кредитори.
Решаващият съдебен състав не е споделил доводите и на кредитора НАП, че неплатежоспособност на длъжника е налице още в края на 2001 г., тъй като спадането на коефициента за обща ликвидност, не бележи начало на трайна тенденция на влошаване на икономическото състояние на длъжника. В тази връзка съдът е преценил стойностите на водещия коефициент през следващите едногодишни периоди – 2002 и 2003 г., както и разпоредбата на чл.632 ТЗ.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора правен въпрос, свързан с начина за определяне на началната дата на неплатежоспособността, безспорно е значим за делото.
Неоснователно е обаче твърдението, че обжалваният съдебен акт е постановен в отклонение от представеното решение на ВКС, Търговска колегия. Както с това решение, така и с редица други решения на ВКС, включително и такива, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК/ така, напр. решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о., решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г., ІІ т.о. и др./, е формирано последователно и непротиворечиво становище относно неплатежоспособността като обективно състояние на невъзможност на длъжника да изпълни с наличните си краткотрайни активи свои изискуеми задължения по търговски сделки и/или публичноправни задължения, при установяването на които следва да се съобрази цялостното му икономическо състояние. Що се отнася до спиранията на плащанията към кредиторите, то трябва да е последица от трайна, обективна невъзможност на търговеца – длъжник да изпълнява задълженията си. В случая липсват данни за отклоняване от страна на въззивния съд от формираната последователна практика на ВКС. От друга страна, определената дата на неплатежоспособност в представеното от касатора решение на ВКС е съобразена със специфични за делото доказателства, различни от доказателствения материал по настоящото дело.
Неоснователни са и алтернативно заявените допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване, предвид наличието на непротиворечива и задължителна за съдилищата практика на ВКС по поставения правен въпрос, при липса на основания за нейното изменение или за различно тълкуване относно момента, към който са установени предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 10.05.2012 г. по в.т.д. № 591/2011 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: