4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
С., 22.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1026/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1641 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 1768/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта, с която след отмяна на решението на СГС, ГК, 13 състав по гр.д. № 221/2011 г. за отхвърляне на исковете на С. Б. М., К. Б. Х. и Е. Б. Х. за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева, ЗК [фирма] е осъдена да заплати на тримата ищци още по 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Е. Р. Х., настъпила при ПТП на 26.05.2010 г., на основание чл.226 КЗ, ведно със законната лихва от 26.05.2010 г. до окончателното плащане.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на решението, с произтичащите от това правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: При извършено плащане в изпълнение на съдебно решение на първоинстанционния съд и при наличието на представени доказателства за това плащане пред въззивната инстанция и признание от страна на ищците за плащането, следва ли въззивният съд в решението си да вземе предвид тези факти и съответно плащането да бъде съобразено/приспаднато/ от определения от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – С., след преценка на доказателствата по делото и зачитане на сключеното в наказателното производство споразумение, имащо силата на влязла в сила присъда по отношение на виновния за произшествието водач и задължително, съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд, е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество по предявените преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. При определяне на размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, решаващият състав е съобразил въведените със задължителна за съдилищата практика на Върховния съд общи критерии при приложение на принципа са справедливост по чл.52 ЗЗД и конкретните данни, установени от събраните гласни доказателствени средства. В резултат именно на тази конкретна преценка, на всеки от ищците е определен общ размер на обезщетението – по 60 000 лева, а след приспадане на доброволно заплатените от застрахователя суми – по 35 000 лв. и съобразяване на вече присъдените от първата инстанция обезщетения – по 15 000 лева, допълнително присъденото от въззивния съд обезщетение за понесените неимуществени вреди е по 10 000 лв. за всеки един от ищците.
В производството пред въззивната инстанция застрахователното дружество- въззиваем е представило неоспорени от ищците – въззивници писмени доказателства, установяващи плащане на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане касационното разглеждане на делото.
Поставените от касатора въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са релевантни за изхода на делото. В случая не се касае за извършено от застрахователя извънсъдебно плащане на обезщетения на вреди, настъпили в резултат на ПТП, а плащане, основано на признато от първоинстанционния съд право на обезщетение, тъй като в осъдителната част като необжалвано с въззивна жалба, осъдителното решение на СГС е влязло в сила. Следователно, плащането от страна на застрахователя не подлежи на приспадане от допълнително присъдения от въззивния съд размер на обезщетенията за неимуществени вреди, в какъвто смисъл са доводите на касатора, а само от определения по-висок общ размер на дължимите обезщетения за всеки един от ищците. Всъщност, произнасяйки се по въззивната жалба на С. М., К. Х. и Е. Х., решаващият състав е направил извод за занижаване на присъдените от първата инстанция обезщетения, като ги е завишил с по 10 000 лева, за всеки един от въззивниците и допълнително е присъдил посочените суми. Или, в случая не става въпрос за незачитане на плащането на присъдени обезщетения за неимуществени вреди, а за определянето им в по-висок размер, което е изцяло в рамките на възложената на въззивния съд правораздавателна дейност.
След като не е доказана основната предпоставка за допускане на обжалването, не следва да се преценява бланкетно поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1641 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 1768/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: