2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№125
С..24.02.20121 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 864/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 159 от 28.03.2011 г. по в.гр.д.№ 1277/2010 г. на Апелативен съд – П., с което след частична отмяна на решение № 448/18.10.2010 г. по гр.д.№ 456/2010 г. на Окръжен съд – Пазарджик, застрахователното дружество е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 173 573.97 лв. – застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен на 28.10.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноски по делото в размер на 20 002 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение. К. счита за незаконосъобразен извода относно правото на собственост върху застрахования автомобил, с твърдения, че в случая се касае за договор за финансов лизинг и вещноправния ефект не е настъпил, съответно за ищцовото дружество липсва застрахователен интерес по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото материалноправни въпроси: „ 1.Субективната преценка на приобретателя по сделката обуславя ли добросъвестност по смисъла на чл.78 от ЗС и 2. Попадат ли в приложното поле на чл.144, ал.2 ЗДвП и МПС с чужди държавни регистрационни номера?” Поддържа се, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и, че е налице противоречиво решаване на първия въпрос от съдилищата. К. се позовава на решение № 1232 от 02.12.2008 г., ІІ г.о., ВКС, решение № 128 от 15.10.2010 г., І т.о. и решение № 68 от 15.04.2009 г. на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – П., след самостоятелна преценка на писмените и гласни доказателства по спора, е приел за действителен сключения между страните застрахователен договор, както и безспорно установеното настъпване на застрахователно събитие – кражба на автомобила. Въз основа на приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза за действителната стойност на автомобила и след приспадане на неиздължена вноска от застрахователната премия, въззивният съд е уважил иска с правно основание чл.208 КЗ в посочения по-горе размер.
Като неоснователни са преценени основните доводи на застрахователното дружество, свързани с недействителност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ. Прието е, че ищцовото дружество е придобило собствеността върху автомобила по силата на представения договор за продажба, сключен с [фирма] и предвид сбъдването на предвидените в този договор две отлагателни условия – придобиване на собствеността от страна на ЕТ върху конкретен автомобил и заплащане на цялата договорена цена в уговорения срок. Като ирелевантни са преценени доводите, че част от покупната цена е заплатена на служител на ЕТ, натоварен с осъществяването на сделката и то след смъртта на физическото лице Д. С.. Въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на чл.78 ЗС.
Решаващият съд е приел за неправилни изводите на първата инстанция за недействителност на договора за покупко-продажба на автомобила поради неспазване на предвидената форма – писмена, с нотариална заверка на подписите. Направен е извод за приложимост на чл.144, ал.1 от Закона за движение по пътищата, предвиждащ писмена форма при прехвърляне собствеността на МПС, тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба автомобилът не е имал регистрация в националния регистър и съответно за неприложимост на изискването по ал.2 за нотариална заверка на подписите. В съобразителната част към решението са изложени подробни съображения относно идентификацията и регистрацията на превозните средства.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Не може да се приеме, че първият формулиран материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.78 ЗС, е релевантен за изхода на делото, тъй като в случая въззивният съд не е обосновал своите изводи на субективната преценка на приобретателя по сделката и на значението на тази преценка за добросъвестността по смисъла на чл.78 ЗС. Действително, в мотивите си решаващият състав се е позовал и на посочената разпоредба, но същевременно е отчетена липсата на данни за спорове във връзка със собствеността върху автомобила на ЕТ – продавач, а от друга страна е прието за неустановено знание на купувача за смъртта на Д. С. към момента на окончателното заплащане на договорената цена. След като не е доказана общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, то не следва да се преценява дали е налице допълнителната предпоставка по т.2 – противоречиво решаване на материалноправния въпрос от съдилищата, или алтернативно поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която е цитирана само бланкетно.
По отношение на втория материалноправен въпрос, свързан със предвидената в Закона за движение по пътищата форма за действителност на договора за прехвърляне на собственост на МПС, не може да се счете, че произнасянето от ВКС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Макар и тази допълнителна предпоставка да е само цитирана и да липсват конкретни доводи за необходимост от даване на нови правни разрешения по прилагането на материалния закон и за непълнота или неяснота на относима към спора правна норма, следва да се отрази, че в случая не се налага произнасяне от страна на ВКС по тълкуване на чл.144, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата. Формулираният от касатора правен въпрос, макар и да е значим за изхода на спора, не налага казуално тълкуване, тъй като в действащ подзаконов нормативен акт – Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, е дадена подробна правна регламентация във връзка с регистрацията на МПС в националния регистър. Макар и посочената наредба да не е изрично цитирана в мотивите към обжалваното решение, очевидно тя е съобразена, включително и по отношение на дадените в Допълнителните разпоредби – § 2, т.4, 5 и 6 легални дефиниции на понятията „регистрация”, „първоначална регистрация” и „дата на първа регистрация” на превозните средства. Освен това, удостоверителната сила на свидетелството за регистрация, включително и по отношение на посочения в него собственик, не е оборена от застрахователното дружество, в какъвто смисъл е и относимото към този въпрос решение на ВКС, ІІ г. о. по гр.д.№ 5407/2007 г., представеното от самия касатор.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 4 800 лева, определени в размер на ? от заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази насока се съобразяват представените с отговора по чл.287 ГПК договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и фактура, при отчитане, че адвокатското възнаграждение е за цялостна защита в касационното производство, вкл. и за разглеждане на делото по същество, каквото в случая не се допуска.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 159 от 28.03.2011 г. по в.гр.д.№ 1277/2010 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 4 800/четири хиляди и осемстотин/ лева разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: