4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№555
София.01.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 667/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „А. България”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. М. срещу решение № 212 от 21.10.2013 г. по т.д. № 229/2013 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 879 от 16.05.2013 г. по гр.д. № 4969/2012 г. на Районен съд – Русе.
В жалбата се поддържат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора за уважаване на предявения срещу ЕТ „Цези Транс – Ю. П. положителен установителен иск за сумата 18 771.97 лв. – регресно вземане по чл.213, ал.1 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение на [фирма] по покрит риск – неплащане на лизингови вноски, по полица № 1640/007/214/0000001, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. К. изразява несъгласие с изводите на съда относно характера на застраховката и предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение, за което в жалбата са изложени подробни съображения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото са формулирани следните материалноправни въпроси: „1. В случаите на имуществена застраховка „Срещу разни финансови загуби” по т.16, раздел ІІ от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг/съответно застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща уговорените и неплатени от лизингополучателя към застрахования лизингодател лизингови вноски по договора за лизинг/, при условие, че са изпълнени условията по застрахователната полица относно настъпването на застрахователното събитие, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение и 2. Връщането на вещта, след спиране на плащанията по лизинговия договор, може ли да заличи възникването на вреди от неплащане на лизингови вноски”. К. поддържа, че е налице противоречие между атакуваното решение и практиката на съдилищата: решения по гр.д. № 190/2012 г. и по гр.д. № 114/2012 г. на Районен съд – Велики Преслав и решение по т.д. № 73/2012 г. на Окръжен съд – Враца.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез процесуалните си пълномощници адвокат А. Г. и адвокат И. Х., оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат въззивното решение за правилно. Подробни фактически и правни доводи са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Третото лице помагач [фирма] не е заявило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за сумата 18 771.97 лв. съставляваща платено обезщетение по застраховка „Загуби от приходи поради неплащане на лизингови вноски” по застрахователна полица № 11640/007/214/0000001 от 08.08.2006 г. и за която по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2666/2012 г. на Районен съд – Русе, въззивният съдебен състав е приел за недоказани всички кумулативни предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение за понесени от застрахования преки загуби вследствие на неплащане на дължими лизингови вноски и по-конкретно за недоказана е счетена една от тях – застрахованият да е поискал, но да не е получил обратно лизинговата вещ. Този извод е основан както на конкретната преценка на съда на клаузи от Общите условия за застраховане на загуби вследствие неплащане на лизингови вноски /действащи към момента на възникване на застрахователното правоотношение/, касаещи застрахователното покритие и условията за обезщетяване на понесени от застрахования лизингодател преки загуби вследствие неплащане на дължими лизингови вноски – раздел ІІ, така и на констатация, че по делото не са представени доказателства, че лизингополучателят не е предал автомобила, нито, че е изпълнено изискването по договора за лизинг за съставяне на едностранен акт от лизингодателя, констатиращ отказ за предаване на автомобила.
Въззивният съд е извел и самостоятелен извод, че договорната връзка по договора за лизинг е прекратена с връщане на лизинговата вещ на 10.05.2010 г., а преди 16.04.2010 г. не е имало неплатени лизингови вноски и затова поканите до лизингополучателя за плащане на забавени вноски и за прехвърляне на правата на застрахователя, не са произвели действие, както и, че дължимите суми след прекратяване на лизинговия договор не са предмет на застрахователното правоотношение и застрахователят не е имал основание да заплаща обезщетение на застрахования.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че първият поставен от касатора правен въпрос не отговаря на обшия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата дейност на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В случая, основният извод на въззивния съд е за липса на основание за плащане на застрахователно обезщетение и съответно за недоказване на предпоставките за възникването на правото на застрахователя да претендира на основание чл.213, ал.1 КЗ възстановяване на платеното по застрахователния договор обезщетение. Поради това формулираният от касатора материалноправен въпрос № 1, касаещ обема на отговорността на лизингополучателя към суброгиралия се в правата на лизингодателя по прекратен договор за финансов лизинг, не може да се счете за релевантен. Дори и да се приеме, че въпросът е частично относим към допълнителния извод на въззивната инстанция, произнасянето по него не е единствено обуславящо за изхода на спора, а от друга страна въпросът е формулиран на база твърденията на ищеца – касатор за точно изпълнение на условията по полицата относно настъпването на застрахователното събитие, които обаче не са възприети от решаващия въззивен състав.
Вторият правен въпрос следва да се прецени като ирелевантен, доколкото въз основа на приетата икономическа експертиза въззивният съд е приел, че не е налице спиране на плащанията по лизинговия договор и следователно обосновката на този въпрос е направена само въз основа на твърденията на дружеството-касатор. Дори и да се счете, че въпросът е относим към допълнителния извод на въззивния съд, произнасянето по него не е обусловило изхода на спора.
С оглед липсата на общата предпоставка за достъп до касация, не подлежат на обсъждане поддържаните допълнителни основания по т.2 и алтернативно поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 250 лв., съставляващи платено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 212 от 21.10.2013 г. по т.д. № 229/2013 г. на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А. БЪЛГАРИЯ” да заплати на [фирма] сумата 250/двеста и петдесет/ лева разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: