4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№619
София.04.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2161/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си пълномощник А. А. – експерт по приходите, срещу решение № 12 от 18.02.2014 г. по т.д. № 14/2013 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 314 от 19.11.2013 г. по т.д. № 297/2012 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на подадената от НАП молба за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК].
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.632, ал.2 ТЗ, с искане за неговата отмяна. К. изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за липса на предпоставките на чл.632, ал.2 ТЗ, при наличието на които се допуска възобновяване на производство по несъстоятелност. Твърди се, че в противоречие със събраните доказателства и без да се излагат мотиви относно данъчната оценка на недвижим имот – офис, съдът е приел, че не може да се направи извод дали средствата, реализирани от осребряването на активите, ще са достатъчни да покрият началните разноски по несъстоятелността.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния правен въпрос: Кое е достатъчно имущество, при наличието на което спряното производство по несъстоятелност следва да бъде възобновено, с оглед основателността на подадена в срока по чл.632, ал.2 ТЗ молба за възобновяване на производството и кои са критериите, въз основа на които съдът следва да извърши обективна преценка относно това, кое имущество е достатъчно. Твърди се допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решения по т.д. № 404/2011 г. и по т.д. № 494/2012 г. на Апелативен съд – П., както и на решение по т.д.№ 1927/2012 г. на Апелативен съд – София.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б. е приел за недоказани твърденията на молителя – НАП, че е налице имущество, собственост на длъжника, което е достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността. След преценка на релевантните факти и доказателства са изведени изводи, че по отношение на посоченото в молбата по чл.632, ал.2 ТЗ имущество – осем броя моторни превозни средства, не са представени доказателства дали те изобщо са налице и каква е актуалната им пазарна стойност и не би могло да се направи извод дали при осребряването им средствата ще са достатъчни да покрият началните разноски по несъстоятелността, а същите съображения са важими и по отношение на недвижимия имот/офис/, собственост на дружеството, описан в молбата. Прието е, че този извод вече е направен от съда при постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ, а вземайки предвид същото това имущество, че е недостатъчно за покриване на началните разноски, което в настоящата сезираща молба се сочи като достатъчно, с определение № 581 от 11.07.2012 г., на основание чл.629б ТЗ, окръжният съд е отправил покана до кредиторите, включително и до НАП, да се предплати сумата от 5 000 лв. – за покриване на началните разноски за откриване на производство по несъстоятелност. Констатирано е, че нито един кредитор, включително и НАП не ги е предплатил в указания от съда срок, нито това е сторено в производството по чл.632, ал.2 ТЗ.
Въззивният съд е констатирал, че Окръжен съд – Бургас не се е произнесъл по поддържаното в молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност алтернативно искане на НАП, след като е установено, че не е налице достатъчно имущество по смисъла на чл.632, ал.2 ТЗ, а именно – за даване на възможност да се депозира необходимата сума за предплащане на разноските по чл.629б от ТЗ. Съобразено е обаче, че такова искане не се поддържа пред въззивната инстанция, поради което не се следва и произнасяне.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора правен въпрос не може да обоснове приложното поле на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Преди всичко, отговорът на въпроса „кое имущество е достатъчно по смисъла на чл.632, ал.2 ТЗ за уважаване на подадена в едногодишния преклузивен срок молба за възобновяване на производството”, винаги е обусловен от конкретни обстоятелства и доказателства и тяхната преценка от съда по несъстоятелността. Както е видно и от самото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поставеният правен въпрос е основан изцяло на оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, които съставляват основания за касиране, неподлежащи на преценка в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, правният въпрос не би могъл да се приеме и за обуславящ изхода на делото, тъй като при постановяване на атакувания съдебен акт е съобразена и вече извършената от съда преценка / в решението по чл.632, ал.1 ТЗ и в постановеното определение по чл.629б ТЗ/ за недостатъчност на имуществото на дружеството – длъжник за покриване на началните разноски по несъстоятелността и то на база на същите писмени доказателства, представени и с молбата по чл.632, ал.2 ТЗ. Именно въз основа на тази преценка, в определението по чл.629б ТЗ съдът по несъстоятелността е отправил надлежни покани до кредиторите на дружеството, вкл. и до НАП, за предплащане на определените начални разноски по несъстоятелността, което не било сторено нито в указания от съда срок, нито в производството по чл.632, ал.2 ТЗ.
Предвид липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се преценява поддържаното от касатора допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и да се обсъждат приложените към жалбата преписи от въззивни съдебни актове за възобновяване на съответните производства по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.2 ТЗ.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12 от 18.02.2014 г. по т.д. № 14/2013 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: