4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№449
София19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1287/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя С. Р. Н., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 64 от 28.07.2011 г. по т.дело № 157/2011 г. на Апелативен съд – Б., с което след отмяна на решение № 57 от 18.02.2011 г. по т.д. № 330/2010 г. на Окръжен съд – Бургас, касаторът е осъден да предаде на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], следните движими вещи: телескопични подпори – 600 бр.; кръстата глава – 600 бр.; триноги – 50 броя; трегери L 390 – 159 бр.; трегери L 290 – 900 бр., ведно с разноските по делото в размер на 8 358.50 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, с искане за неговата отмяна. Според касатора, въззивният съд неправилно е тълкувал спогодбата от 20.06.2008 г., в която действително е отразено, че процесните вещи се намират в ответника, като предоставени за ползване през 2005 г., но не е отразено някакво дължимо действие за връщането им. Счита, че по волята на страните, обективирана в спогодбата е погасено съществуващото предходно правоотношение във връзка с ползването на движимите вещи. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, с произтичащите правни последици.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като значим за спора е формулиран следният материалноправен въпрос: „налице ли са елементите от фактическия състав на чл.243 ЗЗД, в представеното писмено доказателство от ищеца, за наличието между страните на валиден договор – заем за послужване на вещи”. По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът се позовава на казуална практика – Р.№ 1168/13.10.2008 г. по гр.д.№ 4979/2007 г., ВКС, V г.о. и Р.№ 258/21.03.2003 г. по гр.д.№ 922/2002 г., ВКС, V г.о.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че в жалбата не е обосновано наличието на касационно основание за разглеждане на делото от ВКС, а по същество въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б., след съобразяване на клаузите от сключена между страните по делото, с участието и на трети лица, спогодба от 20.06.2008 г., е приел за безпорно установен фактът, че на две отделни дати – 22.06.2005 г. и на 08.07.2005 г. [фирма] е предало на [фирма] спорните движими вещи за временно ползване, а констатацията, че вещите се намират у получателя, предполага съществуването на предходно правоотношение като основание за държането им. Прието е също така, че на посочените дати, чрез промяна на основанието за държането, правоотношението е новирано, с последици – погасяване на старото правоотношение и възникване на негово място на ново, съдържащо белезите на договор за заем за послужване. Отчитайки липсата на други уговорки в спогодбата и предвид изричното искане на заемодателя за връщане на вещите/нотариална покана, връчена на 09.04.2010 г./, въззивният съд е направил извод за основателност на главния иск за дължимо връщане на процесните вещи, като алтернативно заявените искове по чл.34 и чл.55 ЗЗД не са разгледани.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Посоченият в изложението правен въпрос е основан на изразеното от касатора несъгласие с фактическите и правни изводи, до които е достигнал въззивният съд, след съобразяване на отделните клаузи на сключената извънсъдебна спогодба, относисими към предмета на иска. Тези изводи са част от същинската правораздавателна дейност на съда и тяхната правилност не може да бъде проверявана в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация, е необходимо да се отрази, че казуалната практика на ВКС, на която се позовава касатора, е относима само по принцип към договора за заем за послужване- чл.243 и сл. ЗЗД, но тя не касае дадени разрешения по аналогичен правен въпрос, а алтернативно поддържаното допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано само бланкетно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 64 от 28.07.2011 г. по т.дело № 157/2011 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: