5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№586
София.16.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 850/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. П. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й пълномощник адвокат Я. Т., срещу решение № 521 от 31.10.2013 г. по в.гр.д. № 866/2013 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 198 от 10.05.2013 г. по т.д. № 81/2012 г. на Окръжен съд – Смолян за отхвърляне на предявения срещу Д. А. М. с ЕГН [ЕГН] положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумите 80 000 лв. по запис на заповед от 23.12.2008 г., ведно със законната лихва от 15.07.2011 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 2558/07.10.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1312/2011 г. на Районен съд – Смолян.
В жалбата се поддържа касационен довод за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на възраженията на ответника за връзката на записа на заповед с конкретна каузална сделка, преценка на недопустими свидетелски показания и възприемането им от съда независимо от противоречията между тях и недостоверността им. Касаторката счита, че предметът на доказване следва да се изведе само въз основа на възражението на длъжника за наличието на нотариална сделка, за обезпечаване на която е издаден процесния запис на заповед и не следва да се доказва реално предаване на заемната сума. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което да се уважи предявения иск, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени правни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните, както и въпроси относно предмета на делото. По отношение предметът на делото е формулиран следният въпрос: „Необходимо ли е да се извърши проверка относно обвързаността на едностранната сделка и твърдяната от издателя каузална сделка, за обезпечаването на която се сочи че е издаден записът на заповед, и ако такава обвързаност не е налице, следва ли поемателят да доказва наличието на друга каузална сделка, послужила за издаването на процесния запис на заповед” По процесуалноправните въпроси се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с позоваване на следните решения: решение по гр.д. № 891/2010 г., І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 748/2011 г., ІІ г.о., решение по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. на ВКС и на решение по гр.д. № 65/1980 г. ОСГК на ВС. По материалноправния въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение по т.д. № 561/2011 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 438/2011 г., І т.о. на ВКС
Ответникът по касация Д. М., чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Б. оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно. По съображения в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, моли да не се допуска обжалването, евентуално да се остави без уважение касационната жалба, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения установителен иск, въззивният съдебен състав, след съобразяване на въведените от ищцата доводи и възраженията на ответника и преценка на релевантните към спора доказателства е приел за недоказано наличието на твърдяната от ищцата каузална сделка по заемно правоотношение, за обезпечаване на която е издаден процесния запис на заповед. Предвид клаузите на представения от ищцата по делото договор от 23.12.2008 г., е направен извод, че той не носи белезите на договор за заем по смисъла на чл.240 ЗЗД и не установява реалното предаване на пари от заемодателя на заемателя, а обективира единствено съгласието на страните – ищцата да предостави в заем на ответника сумата 80 000 лева и задължението на ответника да я върне до 15.01.2009 г. Отчетено е, че липсва разписка или друг документ, доказващ реалното предаване на обещаната сума.
Решаващият съдебен състав не е споделил твърдението на ищцата, че редовният от външна страна запис на заповед съставлява и разписка, удостоверяваща получаването на сумата 80 000 лв. При съобразяване и на задължителната практика на ВКС е прието, че редовният запис на заповед не изпълнява функциите на доказателство за сключен заем, нито разписка за предаване на парични средства по договор за заем и не се конвертира в разписка за изпълнение задължението на заемодателя и не доказва предаването на паричната сума от поемателя на издателя.
С оглед недоказване на исковата претенция, въззивният съд не е разгледал по същество личното възражение на ответника, целящо да обори съществуването на вземането по менителничния документ.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и да прецени доказателствата по делото са основани изцяло на твърденията на касаторката за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което е недопустимо. Законодателят е въвел ясно разграничение между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281 ГПК и не би могло искането за допускане на обжалването да се мотивира с доводи, относими към правилността на атакувания съдебен акт. Налице е и задължителна за съдилищата практика – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК съгласно която касаторът е длъжен да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. С оглед липсата на припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване с общите основания за неправилност на въззивното решение и принципите на непосредственост и устност в гражданския процес, произнасянето по поддържаните основания по чл.281, т.3 ГПК би могло да бъде осъществено едва след евентуално допускане на обжалването, но не и в производството по чл.288 ГПК. Предвид горното, следва да се приеме, че тези въпроси не отговарят на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация и затова не следва да се преценяват поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Процесуалноправният въпрос, свързан с допустимостта на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, не е релевантен за изхода на делото доколкото въззивният съд не е преценявал показанията на свидетелите и не е основал решението си на установени от свидетелите факти.
Въпросът, свързан с предмета на делото и съответно с разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, не би могъл да обоснове допускане на обжалването. Макар и да отговаря на общото изискване за достъп до касационно обжалване, не е налице поддържаната допълнителна предпоставка – даденото разрешение по този въпрос да противоречи на практиката на ВКС. Към настоящият момент вече е постановено Тълкувателно решение № 4/2013 г. и съобразно приетото в т.17 в случаите, в които страните спорят относно конкретно каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, само при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В случая въззивният съд е преценил като недоказано твърдяното от ищцата /в допълнителната искова молба/ заемно правоотношение и твърдяната в тази насока връзка с процесния запис на заповед и поради това не е разгледал по същество личните възражения на ответника, което е в съответствие с постановките на цитираното тълкувателно решение. С оглед наличието на тълкувателно решение по този въпрос, не следва да се преценяват представените с жалбата решения на ВКС, Търговска колегия.
Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 600 лева, съобразно представения с отговора договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 521 от 31.10.2013 г. по в.гр.д. № 866/2013 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА Н. Б. П. с ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. А. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 600/шестстотин/ лева разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: