4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София.27.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1332/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № І – 129 от 18.10.2012 г. по гр.д. № 1463/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е обезсилено решение № 1450/06.04.2012 г. по гр.д. № 5986/2010 г. на Районен съд – Бургас и е прекратено производството по иска на банката за приемане за установено парично задължение в размер на 8 975.22 лв., солидарно дължимо от ответниците Е. Р. Т. от [населено място], Т. П. и М. М., двамата от [населено място], по сключен договор за кредит № 27/06.06.2008 г., от което задължение 8 567.59 лв. – главница и 407.63 лв. – лихви за периода от 26.06.2009 г. до 17.02.2010 г., ведно със законната лихва от 17.02.2010 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 602/18.02.2010 г. по ч.гр. д. № 1109/2010 г. на Бургаския районен съд, като в полза на ответниците са присъдени разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3, предл. първо и второ ГПК. Според касатора, отмяната на постановеното в заповедното производство незабавно изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист по реда на чл.419 ГПК не е равнозначно на отмяна на заповедта за изпълнение и това не може да дерогира правния интерес от установяване на дълга по заповедта. В жалбата са изложени подробни правни съображения за недопустимостта на осъдителен иск, след като вече е налице изпълнително основание – заповед за изпълнение, която не е обезсилена.
Искането за допускане на касационно обжалване /инкорпорирано в жалбата/ е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с допустимостта на иска по чл.422 ГПК, след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист, както и с нередовността на исковата молба, с която е заявен осъдителен иск след успешно проведено заповедно производство и правомощията на съда по отстраняването на тази нередовност. К. се позовава на приложена към жалбата практика на ВКС и на Апелативен съд – В..
Ответниците по касация не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че към момента на завеждане на исковата молба по чл.422 ГПК ищецът не е имал правен интерес от осъдително съдебно решение, тъй като заповедта за изпълнение представлява изпълнително основание съгласно чл.404, ал.1, пр.3 ГПК и затова първоинстанционният съд е започнал разглеждане на един недопустим иск. Въззивният съд е отчел, че към момента на заявеното и допуснато от първата инстанция изменение на осъдителния иск в установителен разпореждането за незабавно изпълнение/неточно посочено, че е отменена заповедта с разпореждане за незабавно изпълнение/ е отменено и е обезсилен изпълнителния лист – определение № 1295/17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 1338/2010 г. на ОС- Бургас, поради което е направен извод, че към този момент вече е липсвал правен интерес от установителния иск. Поради това въззивният съд е счел постановеното първоинстанционно решение за недопустимо, като прилагайки разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК го е обезсилил и е прекратил производството по делото.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставените процесуалноправни въпроси безспорно са значими за изхода на делото, предвид правните изводи на въззивния съд. Налице е и предпоставката по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид вече създадената задължителна съдебна практика по първия въпрос – така, напр. решение № 88 от 27.05.2011 г. , решение № 89/02.06.2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 152/15.11.2012 г. на ІІ т.о. на ВКС /служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани/, в отклонение от която е даденото от въззивния съд разрешение. Наличието на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, изключва преценката по второто допълнително основание за допускане на касационно обжалване – наличието на противоречива казуална практика на съдилищата. С представените към жалбата решения/ Р. № 27/08.03.2010 г. по т.д. № 521/2009 г., І т.о. и Р. № 169 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 1176/2010 г., ІІІ г.о./ касаторът е доказал поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан с правомощията на съда при нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум..
Останалите доводи на касатора са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № І – 129 от 18.10.2012 г. по гр.д. № 1463/2012 г. на Окръжен съд – Бургас.
УКАЗВА на касатора – [фирма] ДФ да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 196.35/ сто деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: