4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.790
София.01.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 417/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мария В. Н. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 126 от 06.01.2012г. по гр.д.№ 301/2011 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 266/18.08.2011 г. по гр.д.№ 464/2011 г. на Окръжен съд – Бургас в частта за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове по чл.26, ал.1 и чл.27, ал.1 ЗЗД и за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата 24 350 евро – недължимо платена по сключен предварителен договор и 5347.65 евро – обезщетение за забава, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от Мария Н. евентуален иск срещу същото дружество за заплащане на сумата 24 350 евро поради разваляне на сключения между тях предварителен договор от 06.03.2009 година.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за отмяната му. Твърди се, че в противоречие със закона и със събраните по делото доказателства въззивната инстанция е приела за неоснователни твърденията за въвеждането й в заблуждение при сключване на процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и задължение за проектиране и строителство.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че при разглеждане на исковете по чл.26 и чл.29 ЗЗД въззивният съд се е прознесъл по значими за изхода на делото материалноправен и процесуалноправен въпроси, като „изводите на съда влизат в конфликт с доказателствата по делото”, с точното прилагане на закона и практиката на ВКС – Р. № 1561/99 г., ІV г.о., Р. 23/99 г., Р. 532/2003 г., ІІ г.о., Р. 59/30.03.2010 г., ІІІ н.о. и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за правото да се иска разваляне на предварителния договор поради виновно неизпълнение, с позоваване на решение № 1528/2003 г. на ВКС, ІV г.о.
По делото е постъпило и допълнение към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с рег.№ 1432/27.02.2012 г., което е подадено извън преклузивния срок и не е в изпълнение на указания на администриращия жалбата съд за отстраняване нередовности на касационната жалба. Поради това то не следва да се обсъжда.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество жалбата е неоснователна. Подробни доводи са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт по иска с правно основание чл.29 ЗЗД, решаващият състав на Апелативен съд – Б. е приел за недоказано твърдението на ищцата, че е налице измама, изразяваща се в умишленото й въвеждане в заблуждение, че всички строителни книжа за сградата са изготвени и, че строежа ще бъде завършен в 18-месечен срок от подписването на договора. Този извод е основан на преценка на предмета и отделните клаузи на процесния договор и на фактическите изводи, направени на база релевантните доказателствени средства, вкл. и преценявайки данните за предварително представена от дружеството документация във връзка с подготовката за сключване на предварителния договор. Решаващият съдебен състав е обосновал и становище за предприети от дружеството действия по отстраняване на пречките за започване на строителството – прекратяване на съсобствеността върху имота с Община – Б., наложилото се след сключване на договора ЧИ на ПУП. Констатираното от въззивната инстанция неизпълнение на договорни задължения на дружеството, изразяващи се в неуведомяване на ищцата за обективните пречки/от административен характер/ по реда, предвиден в чл.26 от договора, не е прието като действие по въвеждане в заблуждение, или като противоречащо на добрите нрави действие. От друга страна, въззивният съд е изложил съображения, че за да е налице накърняване на добрите нрави или измама, те трябва да са осъществени преди и към момента на сключване на договора, а не след това.
По отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, решаващият състав на Апелативен съд – Б. е извел извод, че не са налице предвидените в предварителния договор предпоставки за едностранно прекратяване на договора от страна на ищцата поради виновно неизпълнение на поети от дружеството задължения. Изводът е основан на пълна и задълбочена преценка на всички доказателства по делото и съобразяване на конкретните договорни клаузи, касаещи поетите от дружеството задължения на проектиране, изпълнението на които е започнало още преди подписване на предварителния договор и предстои финализирането им, след отстраняване на всички обективни пречки/ административни пречки/ за започване на строителството. Съобразено е, че за построяването на обекта в договора е предвиден 18- месечен срок, но считано от издаването на Протокол за строителна линия и ниво на секцията от сградата, в която е конкретния обект, както и безспорно установеното обстоятелство, че такъв все още не е издаден.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е основано изцяло на касационните оплаквания в жалбата, както и на доводите на жалбоподателката по спорното материално право, предмет на предявените искове. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че обуславящите въпроси по главните искове за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и за унищожаването му поради измама са относно приложимостта на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.27, вр. с чл.29, ал.1 ЗЗД, по тези въпроси е налице обилна и непротиворечива практика на ВС и ВКС и не се налага даване на нови правни разрешения по посочените основания за нищожност, съответно унищожаемост на договорите. Що се касае до решенията, на които се позовава жалбоподателката, не би могло да се приеме, че с тях са разрешени идентични правни въпроси, или, че е допуснато противоречиво тълкуване на чл.29, ал.1 ЗЗД относно фактическия състав на измамата, като основание за унищожаване на договора, спрямо тълкуването, дадено в Р. № 1561/1999 г. на ВКС, ІV г.о.
По евентуалния иск липсва формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, което е достатъчно, за да се отхвърли искането за допускане на обжалването, в какъвто смисъл са и задължителните постановки на т.1 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 126 от 06.01.2012г. по гр.д.№ 301/2011 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: