5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№954
София28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 620/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: Община [населено място], представлявана от кмета С. Н. и Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], чрез процесуалните им представители, срещу решение № 304 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 3706/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав.
К. Община [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 52 от 22.07.2011 г. по т.д.№ 84/2010 г. на Окръжен съд – Перник за уважаване на предявения от [фирма] иск за заплащане на сумата 28 539.23 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за изработка от 02.11.2007 г. за ремонт на [улица]в [населено място].
К. ДФ”Земеделие” обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Община [населено място] обратен иск за сумата 28 539.23 лв.
Касаторите считат въззивното решение за неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му в посочените осъдителни части, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по първата касационна жалба се поддържа, че по значимия за делото материалноправен въпрос – относно съотношението между Закона за обществените поръчки и Закона за задълженията и договорите и дали при проведена обществена поръчка и сключен въз основа на нея договор са приложими документите във връзка с проведената обществена поръчка, е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
К. ДФ”Земеделие” твърди, че по правоприлагането на Наредба № 38 от 27.03.2003 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции по програма С. се пораждат редица спорни въпроси, свързани с точното изпълнение на инвестицията по програмата, което налага произнасяне от страна на ВКС с оглед точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на обжалването по двете касационни жалби, по съображения в писмени отговори.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение по първоначалния иск, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че между [фирма] и Община –Трън са възникнали облигационни отношения, породени от сключен на 02.11.2007 г. договор за изработка – за извършване на ремонт на [улица], [населено място], като възложените на изпълнителя дейности са извършени и приети от възложителя без възражения с подписан на 12.05.2008 г. протокол обр.19. Въззивният съд е преценил подробно приетите технически експертизи, установили пълно съответствие между възложените и изпълнени ремонтни дейности, при зачитане на установената от вещите лица техническа невъзможност за изпълнение на бордюри на улицата в частта, в която има подпорна стена, която обаче е компенсирана с изпълнение на допълнителни дейности в пресичащите улицата кръстовища. Изрично е изразено становището, че допуснатото отклонение не съставлява изменение на договора, което да изключва правото на изпълнителя на възнаграждение за извършените допълнителни СМР. Отчитайки съгласието на общината с изпълненото от страна на дружеството и съответствието на изработеното с възложените строителни дейности, е направен извод за дължимост на цялото договорено възнаграждение до установения в протоколите размер – 115 434.48 лева, съответстващо на количествено-стойностната сметка, от която сума е приспаднато заплатеното по фактура № 106/17.12.2008 г. в размер на 86 895.25 лева.
По отношение на предявения от Община [населено място] срещу третото лице помагач по първоначалния иск – ДФ”Земеделие” обратен иск, решаващият въззивен състав, след преценка на договореностите между страните по сключен договор № 3486 от 11.10.2007 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С. и анекса към него, е направил извод, че общината е изпълнила поетите задължения – изпратила е на Фонда всички необходими документи, доказващи направената инвестиция и, че инвестицията е извършена от [фирма] съобразно предвидените в този договор, както и в договора за обществена поръчка, условия и срокове. Позовавайки се на отделни договорни клаузи относно предпоставките за изплащане на договорената финансова помощ в пълния й размер и отчитайки частично извършеното от ДФ”Земеделие” плащане, съдът е заключил, че от общо уговорената сума 116 894.40 лв., с ДДС, не е изплатена сумата от 28 539.23 лева, за която е ангажирана отговорността на ответника по обратния иск.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора Община [населено място] правен въпрос принципно е значим за изхода на делото. Същевременно обаче изводите на решаващия съдебен състав във връзка с конкретните параметри на възложените, по реда на ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, на дружеството-изпълнител строително-монтажни и ремонтни работи, тяхното надлежно изпълнение и приемане от страна на възложителя, са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствения материал по делото, при отчитане на договореностите между страните по договора за изработка и анекса към него. Становището на съда за съответствието на изпълнените ремонтни дейности съобразно количествено-стойностната сметка е основано на експертните заключения и съобразено с отразеното в договора/раздел ІІ, т.1/ относно документите, съставляващи неразделна част от договора. Що се отнася до правилността на направените от въззивната инстанция изводи, то те не подлежат на проверка в рамките на производството по селекция на касационните жалби, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените от касатора ДФ”Земеделие” правни въпроси, свързани с точното изпълнение на инвестицията по програма С. и контрола върху законосъобразното изпълнение на инвестицията, макар и да са относими пряко към отношенията с ползвателя на помощта – Община [населено място], не попадат в приложното поле на касационното обжалване по ал.1 на чл.280 ГПК. Тези въпроси в случая не са от значение за формиране на решаващата воля на съда, тъй като видно от съобразителната част към въззивното решение, решаващият състав е приел за основателен предявения от Община [населено място] обратен иск, с оглед на събрания по делото доказателствен материал, доказващ изпълнението на задълженията на общината, в качеството й на ползвател на помощта. Поставените въпроси са относими пряко към законосъобразността на направените от Апелативен съд – София правни изводи, която проверка би могла да се осъществи само при произнасяне по същество по касационната жалба, но не и във фазата по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от горното, в случая не е налице и поддържаната от касаторите допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като ВКС вече е имал повод да се произнесе по въпроси, касаещи задължението на възложителя за плащане на уговореното възнаграждение по чл.266 ЗЗД по самостоятелното облигационно правоотношение, което макар и предпоставено от сключен договор по програма С., не е обусловено от изпълнението на поетото от ДФ”Земеделие” задължение за предоставяне на финансовата помощ при условията на Специалната предприсъединителна програма, както и по въпроси, свързани с установяване съответствието между възложената и изпълнената работа. Дадените принципни разрешения по тези въпроси в решение № 141 от 08.10.2012 г. по т.д. № 806/2011 г. и решение № 155 от 06.11.2012 г. по т.д. № 744/2011 г., ІІ т.о. са приложими и към настоящото дело, с оглед и аналогичните подзаконовите разпоредби, регламентиращи условията и реда за финансово подпомагане по програма С.. В случая липсват данни за отклонение от цитираната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, а от друга страна не би могло да се приемат доводите на ДФ”Земеделие”, че е налице непълна и неясна правна уредба, чието отстраняване следва да се преодолее чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 304 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 3706/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: