6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№14
С..17.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 489/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: [фирма], [населено място], представлявано от управителя Т. Ф. и [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. М., срещу решение № 4 от 07.01.2011 г. по в.т.д.№ 591/2010 г. на Апелативен съд – В..
К. [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения против [фирма] иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 7 757.92 лв. до претендирания размер от 56 913 лв., като е отменено първоинстанционно решение в тази осъдителната част, както и в частта, с която е потвърдено решението за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 54 761.35 лв. до 57 631.11 лева. Поддържат се касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, с искане за отмяна на решението в обжалваните части.
Като значими за изхода на делото този касатор е формулирал следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: „ при условие, че ответникът писмено е признал, че дължи определената сума/ главница и лихви за забава/ на ищеца към 15.01.2009 г., подписал е протоколи за извършени СМР след тази дата, не ги е заплатил на ищеца, и е приел издадената му данъчна фактура през м.11.2009 г., като е платил на ищеца част от нея, следва ли да се приеме, както е в мотивите на решението, че ответникът има право на възражение за прихващане за суми, които не са претендирани; при условие, че страните по договора за строителство изрично са договорили, че плащането се извършва след подписване на приемо-предавателен протокол, след което се съставя данъчна фактура, следва ли да се приеме, че след като има подписани двустранни протоколи, но липсва плащане, то издадената и приета данъчна фактура, надлежно осчетоводена от страните, по която има плащане от ответника, не представлява и задължение за плащане; при условие, че съгласно договореностите между страните, подписаните анекси, заменителни таблици и др., ищецът не е включил в претенцията си суми, по които е извършено вече прихващане, както и, че тези суми не са осчетоводени от двете страни, следва ли съдът да уважава възражение за прихващане за сума, която не е претендирана въобще от ищеца в исковата му молба; не следва ли съдът да обсъди неоспорените твърдения в исковата молба и допълнителната такава, че ищецът е бил принуден да издаде тази окончателна фактура, именно заради недобросъвестното поведение на ответника и следва ли да се обсъжда при търговски спорове поведението на страните съобразно ТЗ; след като възложителят е влязъл във фактическа власт на изработеното, трябва ли да заплати възнаграждението за приетата работа, което като окончателен размер е в издадената му фактура..; следва ли съдът в мотивите си да аргументира защо възприема една част от експертизата, а не и частта, кореспондираща на счетоводните записвания в двете дружества. Твърди се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, с оглед представената практика на ВКС- определение по т.д.№ 314/2009 г.; решение по т.д. № 349/2004 г., решение по гр.д. № 740/2004 г.; решение по т.д. № 433/2007 г. и решение по т.д.№ 302/2008 г., а от друга страна е налице противоречие между решенията на първата и въззивна инстанции по настоящото дело.
К. [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен иска по чл.86 ЗЗД за сумата 54 761.35 лв. Развити са съображения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, с искане за отмяна и отхвърляне на този иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат всички основания за достъп до касация по въпросите: дали забавата на длъжника е условие за основателността на иска по чл.86 ЗЗД; необходима ли е покана за плащане от кредитора до длъжника, когато денят на падежа на вземането не е определен; налице ли е забава на длъжника в хипотезата на чл.70, ал.1 ЗЗД и от коя дата. Налице е позоваване на следните решения ВКС: решение по гр.д.№ 60/2004 г., решение по гр.д.№ 837/2000 г., V г.о, решение по гр.д.№ 6346/2007 г., ІV г.о, решение по гр.д.№ 5892/2007 г. г., ІІІ г.о. и решение по гр.д.№ 1430/2009 г., ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В., след преценка на събраните пред първата инстанция доказателства и доводите на страните, е приел, че въз основа на сключения между страните договор за изработка, по издадената последна фактура № 179/02.11.2009 г. ,на обща стойност 154 704.20 лв., е налице неплатена от възложителя част на стойност 56 913 лв., за която е и исковата претенция. Въз основа на данните от счетоводството на ищеца и заключението на ССЕ за приетите СМР и техните плащания, съобразени с договореностите и начина на плащане – при приемане на СМР за всеки етап и на всяка от трите сгради, както и дължимостта на суми за допълнителните работи, посочени с анекс от 05.02.2007 г. и след приспадане на сумите за закупени от възложителя и предадени материали за довършителни работи по анекс от 26.03.2008 г. и 4 бр. протоколи за приети от изпълнителя материали на стойност 30 347.78 лв. и приспадане на сумата от 22 185 евро съгл. т.4 от анекса от 20.01.2009 г., е определен общият размер на приетите СМР – 781 990 евро, както и неплатените СМР – 3 966.56 евро, или 7 757.92 лв. За неоснователни са приети доводите на ищеца, че сумите за материали са прихванати със заменителни таблици, по съображения, че липсват годни доказателства в тази насока и въз основа на приетите констатации на ССЕ. В мотивите към решението са изложени подробни аргументи защо се приема, че посочените суми следва да се прихванат от остатъчната стойност на извършените СМР, като решаващият състав е съобразил изцяло допълнителните договорености между страните, обективирани в анекс от 20.01.2009 г. Именно поради уважаване на направени от ответника, в срока за отговор, възражения за прихващане, претендираната главница по чл.266, ал.1 ЗЗД е отхвърлена за разликата над 7 757.92 лв. до пълния й размер от 56 913 лева. Въззивното решение е влязло в сила в осъдителната част – за сумата 7 757.92 лв.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД, съобразявайки уговорения между страните начин за плащане – подписване на двустранния протокол за приемане завършването на определен етап на СМР и предварително уговорената цена за всеки етап/ чл.10, т.1-13 от договора/, въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи без да е необходима покана. Размерът на обезщетението е определен на база заключението на експертизата за отделните сгради, в общ размер на 54 761.35 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочените част.
Всички поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси от касаторите всъщност касаят правилността на направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи, която не може да се преценява в производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Видно и от жалбите и изложенията към тях, правните въпроси са обосновани с твърдяната от касаторите неправилност на съдебния акт в съответните атакувани с жалбите части. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателната практика на ВКС изрично е отразено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извърши едва след допускане на обжалването, при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Дори и да се приеме, че по въпросите, свързани с предпоставките за възникване на задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение за приетата работа, както и с началната дата, от която се дължи обезщетение за забава, са принципно значими за изхода на делото, като недоказани следва да се приемат допълнителните предпоставки за достъп до касация. Различието в становищата на съдилищата при инстанционното разглеждане на делото, обективирано в мотивите към решенията, не попада в обхвата на съдебната практика по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се касае за влезли в сила решения. В този смисъл е и цитираното тълкувателно решение. Що се отнася до съдебните актове на които се позовават касаторите, те не доказват противоречива съдебна практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съответните решения са основани на преценката на специфичните за всяко отделно дело факти и съответния доказателствен материал. Като неоснователно следва да се прецени поддържаното във втората жалба основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид липсата на твърдения за наличие на основание за даване на нови правни разрешения във връзка с приложението на чл.86, ал.1, вр. с чл.84 ЗЗД. В изложението не се съдържат релевантни доводи и по втората хипотеза на посоченото правно основание, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба, чието отстраняване следва да се преодолее чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 4 от 07.01.2011 г. по в.т.д.№ 591/2010 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: