4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.257
София.30.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дeвети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 24/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Б., срещу решение № 395 от 02.10.2013 г. по в. гр.д. № 676/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след частична отмяна на решение № 19 от 11.02.2013 г. по гр.д. № 340/2012 г. на Районен съд – Свищов дружеството е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], допълнително сумата 2 494.98 лв., представляваща разлика над 8 282.08 лв. до 10 777.06 лв. – незаплатена цена за изработка на ишлеме на 103 126 кг пшеница за периода от 07.01.2008 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2009 г., като в осъдителната част – за сумата 8 282.08 лв. първоинстанционното решение е потвърдено. Решението е обжалвано и в частта за отхвърляне на евентуалното възражение за прихващане, както и в частта за разноските.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска, или евентуално при уважаване на иска да се уважи съразмерно и възражението за прихващане. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ при определяне стойността на ишлемето, предмет на иска, тъй като в процеса не са навеждани твърдения, че цената не е била определена, спорен е бил само нейният размер. С оглед на тези твърдения касаторът извежда и довод за недопустимо произнасяне на непредявено основание. В жалбата се твърди, че в нарушение на чл.266 ГПК въззивният съд е приел представеното удостоверение за регистрация по ЗДДС на [фирма] и е допуснал съдебно-икономическа експертиза. Касаторът е направил и искане за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение, но не е изпълнил дадените указания за внасяне на надлежно обезпечение по сметката на ВКС, поради което настоящият състав не се е произнесъл по искането.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава искането за достъп до касация по следните правни въпроси: 1. За условията, при които цената на продадената стока може да бъде определена по указания в чл.326, ал.2 ТЗ начин ; 2. За крайния срок до който всяка от страните може да представя доказателства по делото; 3. Допустимо ли е при виновна липса на осчетоводяване на сделката, съставляваща основание на исковата претенция, ищецът да черпи права от собственото си неправомерно поведение и 4. Необходимо ли е съдът да съобщи на страните по делото/кога и по какъв начин/, че ще приложи разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ. По първия въпрос /неправилно квалифициран от касатора като процесуалноправен/ се поддържат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 511/2009 г., І т.о. на ВКС и решение по гр.д. № 2662/2000 г., V г.о. на ВКС, а по втория въпрос се твърди отклонение от практиката на ВКС – решение по гр.д. № 1141/2010 г., ІІІ г.о. и решение по гр.д. № 883/2010 г., ІІІ г.о. По останалите правни въпроси касаторът се позовава на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Окръжен съд – Велико Търново е приел за доказано съществуването на облигационно правоотношение между страните по устен договор за изработка, по силата на който [фирма] е извършил мелене на предоставена от ответното дружество 103 126 кг пшеница, съответно е предал получените количества брашно и трици на дружеството съобразно уговорения рандеман -70% брашно и 30 % трици /с изключение на количествата, предмет на влязло в сила осъдително решение по приложеното гр.д. № 1179/2010 г. на ОС – В.Т./, но [фирма] не е заплатило възнаграждение за извършената преработка на пшеницата. С оглед на спора между страните относно това, каква е договорената цена като възнаграждение за извършената преработка на пшеницата, решаващият състав, зачитайки приетата във въззивното производство експертиза, е приел, че тя следва да се определи по реда на чл.326, ал.2 ТЗ в размер на 86.75 лв. на тон без ДДС, а с ДДС – 104.10 лв., или общо 10 777.06 лв. с ДДС. За неправилен е счетен изводът на първата инстанция за приложимост на чл.162 ГПК, с оглед на което предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД е уважен допълнително за сумата 2 494.98 лв., или общо за 10 777.06 лв. В тази насока са изложени подробни правни съображения, при зачитане и на задължителната, за долустоящите на ВКС съдилища, практика по приложимостта на чл.326, ал.2 ЗЗД по отношение на договора за изработка.
За неоснователно е прието възражението за прихващане поради недоказаност на твърдяно от ответника наемно правоотношение за движими производствени активи, както и евентуалното възражение, основано на чл.55, ал.1 ЗЗД. В тази част е препратено към мотивите на първата инстанция, съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Правният въпрос за предпоставките за приложимост на законовата презумпция на чл.326, ал.2 ТЗ според която ако цената по една търговска продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства, е основан на твърденията на касатора за незаконосъобразност на атакуваното решение. Това е видно от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е допуснато смесване на основанията за допускане на касационно обжалване с основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Разграничението между тези основания е направено ясно от законодателя, като настоящият състав съобразява и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТРОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 г. според които е недопустимо в производството по селекция на касационните жалби ВКС да се произнася по правилността на въззивното решение, в случая дали съдът правилно е приложил цитираната по-горе законова презумпция при определяне цената на извършената от ЕТ преработка /мелене/ на пшеницата.
При постановяване на обжалвания съдебен акт липсва изрично позоваване на приетото във въззивното производство удостоверение за регистрация на ЕТ по ЗДДС. В проведеното пред въззивния съд публично съдебно заседание на 11.06.2013 г. процесуалният пълномощник на дружеството-въззивник/сега касатор/ не е релевирал надлежно възражение по допустимостта на доказателственото искане, а от друга страна, макар и да липсва изрично позоваване от страна на съда на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК при приемане на това писмено доказателство, в случая липсва надлежно дадено указание от първата инстанция по чл.145, ал..1 т.5 ГПК за доказателствената тежест на ищеца за установяване на регистрация по ЗДДС. Ответното дружество не е направило и изрично оспорване на искането за присъждане и на ДДС върху претендираното възнаграждение. Предвид на тези обстоятелства, не би могло да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос попада в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказана следва да се прецени основната предпоставка за допускане на обжалването и по останалите въпроси, тъй като отговорът им произтича от извършената от въззивната инстанция конкретна преценка на доказателствения материал по спора и на доводите на страните, а дали тази преценка е правилна, би могло да се преценява само при евентуално допускане на касационно разглеждане на делото.
Във връзка с отхвърленото възражение за прихващане касаторът не е поставил правни въпроси, попадащи в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 395 от 02.10.2013 г. по в. гр.д. № 676/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: