2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№888
София 27.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 489/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя А. П. П., чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение от 02.12.2011 г. по в.гр.д. № 9639/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-„в” състав, с което оставено в сила решението на Софийски районен съд, 31 състав от 19.06.2009 г. по гр.д. № 19292/2007 год. за отхвърляне на предявените срещу И. [фирма], [населено място] искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот – шести етаж от административно техническа сграда, застроена на площ от 903 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], сключен с нот.акт № 177, том І, рег.№ 02326, дело № 162/2003 г. и за предаване на владението на този имот.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.236 и чл.244 ТЗ и за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е прознесъл по значими за изхода на делото процесуалноправен и материалноправни въпроси, а именно: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и необходимо ли е решение на съвета на директорите, за да се приеме, че е формирана воля на акционерното дружество за разпореждане с недвижим имот, както и действителни ли са сделките, сключени от АД, без да е налице решение на съвета на директорите. По процесуалноправния въпрос се поддържа допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а по материалноправните- т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – И. [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, а по същество, че въззивното решение е правилно. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав Софийски градски съд, е приел, че атакуваната сделка не попада в обхвата на сделките по чл.236, ал.2 ТЗ, за които е необходимо решение на определен орган на управление и с определено мнозинство, а ищецът не е доказал, че в устава на И. [фирма] е предвидена необходимост от изрично решение на управителния орган за сключването й. Изложени са подробни правни съображения относно това, че решението на СД не е елемент от фактическия състав на разпоредителната сделка, а волята на прехвърлителя е валидно заявена чрез представляващия дружеството – председателя на СД.
Въззивният съдебен състав е извел и допълнителни изводи, основани на разпоредбата на чл.236, ал.4 ТЗ, като е приел, че дори и при липса на решение на компетентния орган на акционерното дружество за сключване на разпоредителната сделка, това не рефлектира върху действителността на сделката – спрямо третото лице – приобретател тя се счита за действителна и поражда целените правни последици. Предвид неоснователността на главния иск, е отхвърлен и ревандикационния иск за процесния недвижим имот.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните постановки в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция.
По поставения процесуалноправен въпрос следва да се вземе предвид, че решаващият съдебен състав е извел своите фактически и правни изводи, след цялостна преценка на доказателствения материал по делото, съобразно своите правомощия по ГПК/отм./. В случая липсват данни за отклонение от задължителните указания, дадени в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и от формираната по новия съдопроизводствен ред практика на ВКС по приложение на чл.188 ГПК/отм./, вкл. и от решение № 673 от 18.12.2009 г. на ІІ г.о., на което се позовава касатора. При наличие на задължителна практика на ВКС, не следва да се преценява представеното от касатора решение № 752 от 18.11.1988 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Формулираните материалноправни въпроси действително са важни за изхода на делото, но независимо от това, те не са единствено обуславящи за формиране правната воля на решаващия състав. Видно от съобразителната част на атакувания съдебен акт е, че въззивният съд е изградил изводите си, позовавайки се и на изричната разпоредба на чл.236, ал.4 ТЗ, съгласно която, сделка, сключена в нарушение на законодателно въведените особени правила по ал.1 -3, е действителна, а лицето, което я е сключило отговаря пред дружеството за причинените вреди. Посочената разпоредба е приложима към датата на сключване на сделката по нот.акт № 177 от 08.07.2003 г. и правилно е зачетена от въззивната инстанция. Предвид тези съображения, по отношение на материалноправните въпроси не е доказана общата предпоставка за достъп до касация, в какъвто смисъл са и указанията по приложение на процесуалния закон в цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 02.12.2011 г. по в.гр.д. № 9639/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-„в” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: