5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№345
София.11.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 584/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. Г., срещу решение № 451 от 04.10.2013 г. по в.т.д..№ 723/2013 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 3149/2012 г. за осъждане на ЗК [фирма] да заплати на Г. А. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 50 000 лева, ведно със законната лихва от 30.09.2010 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на път ІІ-86, при управление от Й. Т. И. на лек автомобил марка „Опел Кадет” с рег. [рег.номер на МПС] , при сключена надлежна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 025/[ЕГН] 0059150, от която сума: 26 000 лв. – за счупване на срамната и седалищна кост на таза двустранно; 15 000 лв. – за луксация на лява раменна става; 5 000 лева – за контузия на гръдния кош, счупване на четвърто и пето ребро в ляво, контузия на бели дробове и 4 000 лв. – за контузия на главата и сътресение на мозъка.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна, с присъждане на разноски. Доводите на касатора са основани на непредставянето на доказателства за наличието на действащ застрахователен договор, неправилното приложение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, както и за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд във връзка с приложението на чл.146, ал.2 ГПК.
Инкорпорираното в жалбата искане за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: „1. При липса на оспорване от страна на ответника на главен факт по делото, в тежест на доказване на ищеца и няма определение на съда за отделянето му като безспорен или ненуждаещ се от доказване, трябва ли да се доказва от ищеца и може ли във въззивната си жалба ответникът да го сочи като недоказан; 2. Може ли, без да са спазени изискванията на ТР № 7/78 г. на ВС, съдът да приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, без да са изследвани изрично посочените в т.3 и т.4 въпроси; 3. Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението с оглед чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това; 4. При наличие на повече от една телесна повреда, за която се иска обезщетение, може ли да се прави „разбивка” и остойностяване на обезщетение за всяка телесна повреда отделно ; 5. Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от П. в обжалваното решение с оглед практиката на ВКС по чл.290 ГПК във връзка с наличието на валидно застрахователно правоотношение, размера на вредата и наличието на съпричиняване; 6. Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, то в условията на икономическа криза световна и национална следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл.52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне на обезщетенията; 7. Какви са критериите за определяне на наличие на съпричиняване на вредата от страна на пешеходец; 8. П. и виновно поведение на делинквента може ли да изключва съпричиняване на вредата от страна на пострадалия; 9. Ако пострадал при ПТП пешеходец е можел да избегне ПТП като спази законовите си задължения, визирани в чл.113 и чл.114 З., поставя се в значителен риск, който е реализиран посредством деликтното поведение на водача на лек автомобил, то налице ли е съпричиняване на вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и 10. Има ли право на разноски за адвокатско възнаграждение страна, която не е представила доказателства такова да е платено предварително”.
Като допълнително основание за допускане на обжалването се твърди т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 7/78 г., ППВС № 17/1963 г. , ППВС № 4/1968 г., както и на решения на ВКС по чл.290 ГПК : решение по т.д. № 635/2010 г., ІІ т.о.; решение по гр.д. № 498/2010 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 855/2011 г., ІV г.о. и решение по гр.д. № 1716/2009 г., ІІІ г.о. Алтернативно се поддържа и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, без да е обосновано нейното приложение по поставените правни въпроси.
Ответницата по жалбата не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Пловдивския апелативен съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, зачитайки, на основание чл.300 ГПК, решението по приложеното НАХД № 2998/2012 г. на ПРС, с което застрахованият водач Й. И. е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него непредпазливо престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” НК, както и представените и неоспорени от ответника писмени доказателства за валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Въззивният съд не е възприел доводите на въззивника/сега касатор/ за липса на валиден застрахователен договор и породено от него застрахователно правоотношение, предвид липсата на доказателства за прекратяване на застраховката по реда на чл.260, ал.2 КЗ. От друга страна, тези доводи са приети и за преклудирани, поради липса на възражения в тази насока от страна на застрахователното дружество, направени в отговора на исковата молба.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил вида и характера на уврежданията, начинът по който те са се отразили на духовното и психическо състояние на увреденото лице и икономическата обстановка в страната.Общият размер на обезщетението е определен на 50 000 лева, в рамките на който е посочено обезщетението за всяка една от травмите, така както е претендирано с исковата молба.
Решаващият състав е отхвърлил като недоказани възраженията на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат, като са изложени подробни мотиви относно приложимите разпоредби на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, при съобразяване на установения по делото механизъм на ПТП.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Поставените от касатора въпроси/ № 1, 2 и № 5/, свързани с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за произшествието водач на МПС, не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, предвид липсата на изрични възражения в тази насока в срока по чл.131 ГПК, както и неоспорването на представени с исковата молба писмени доказателства – заверено копие от застрахователна полица, доказателства за плащане на разсрочената вноска и справка от Гаранционен фонд за активна застраховка „ ГО” по тази полица, което наред с останалите съображения на въззивната инстанция, е констатирано изрично в мотивната част на решението. Що се отнася до доказването на валидно застрахователно правоотношение покриващо отговорността на виновния за произшествието водач на МПС и доказателствената тежест в процеса, с оглед позоваването на ППВС № 7/ 77 г. от 04.10.1978 г., то в случая липсват данни за отклонение от това постановление. Решаващият състав на Апелативен съд – П. е преценил събраните по делото писмени доказателства, като е направил извод за наличие на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието, а дали изводът е правилен, това би могло да бъде предмет на самия касационен контрол, т.е. след евентуално допуснато обжалване, а не в производството по селектиране на жалбите.
Поставените материалноправни въпроси, свързани с приложение на законоустановения принцип за справедливост по чл.52 ЗЗД са значими за всяко дело, имащо за предмет обезщетение за неимуществени вреди. По делото липсват данни за отклонение от общите критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г., а определянето на действителния размер на претърпени от деликт болки и страдания винаги е обусловено от конкретните данни по всяко дело и затова не би могло да се поддържа наличието на аналогия между настоящия спор и споровете, по които са постановени приложените от касатора решения на ВКС/цитирани по-горе/. Що се отнася до доводите за намаляване на обезщетенията в условия на икономическа криза /въпрос № 6/ макар и да са релевирани във въззивната жалба, по тях липсва изрично произнасяне от въззивната инстанция, но икономическата обстановка в страната е съобразена при определяне на общия размер на обезщетението. Въпросът относно начина на определяне на обезщетението при множество увреждания, не може да обоснове приложното поле на касационно обжалване, тъй като е относим изцяло към правилността на въззивното решение, което е съобразено с петитума на исковата молба.
Отговорът на въпросите, свързани със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия произтича от извършената от въззивната инстанция конкретна преценка на механизма на ПТП, след съобразяване на приложимите материалноправни норми относно правилата за движение на пешеходците. Правилността на изведените от съда фактически и правни изводи за липса на основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните постановки на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният под № 10 въпрос, относим към дължимите разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, е ирелевантен, тъй като постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 2320/25.11.2013 г. по в.т.д. № 723/2013 г. на АС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на ЗК [фирма] за изменение на решението в частта за разноските не е обжалвано от застрахователното дружество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 451 от 04.10.2013 г. по в.т.д..№ 723/2013 г. на Апелативен съд – П., Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: