5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№407
София13.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1828/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 106 от 27.11.2012 г. по в.т.д. № 310/2012 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 112 от 27.06.2012 г. по т.д. № 246/2011 г. на Окръжен съд – Бургас за уважаване на предявените от „3С С. Б.” О. искове за заплащане на сумата 10 000 лв. по договор за заем от 22.01.2009 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска, договорна лихва върху главницата за периода от 23.01.2009 г. до 22.01.2010 г. в размер на 608.33 лв., както и неустойка за забава за периода от 23.01.2010 г. до 15.05.2011 г. в размер на 23 900 лева.
К. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон – чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД, чл.286 ТЗ и чл.309 ТЗ и съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл.196 ал.1 ГПК, вр. с чл.22, ал.2 ГПК, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.202 ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите последици.
В изложението на основанията за допускане на обжалването са възпроизведени доводите за неправилност на решението, с позоваване на практика на ВКС и на арбитражна практика. Твърди се неправилност на становището на съда, че се касае за търговска сделка, което противоречи на становище на ВКС относно критериите за търговска сделка/ решение по гр.д. № 2745/2002 г., както и на решение по т.д. № 772/2007 г., II т.о./ и което е довело до неправилно приложение на чл.309 ТЗ. По отношение на изключително високия размер на присъдената неустойка, касаторът се позовава на приложени към жалбата решения на ВКС, вкл. и такива постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е изразено разбирането, че неустойка, определена като процент от стойността на договора, но без краен предел за начисляването й, не изпълнява функциите си на обезщетение и санкция, а се превръща в средство за неоснователно обогатяване и затова такава клауза противоречи на добрите нрави.
Ответникът по касация, чрез процсуалния си пълномощник, счита жалбата за недопустима по отношение на първите два обективно съединени иска, а по отношение на иска за неустойка твърди, че липсват формулирани материалноправни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. По съображения в писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта, с която се обжалва осъдителното въззивно решение по иска с правно основание чл.92 ЗЗД. С оглед цената на останалите два обективно кумулативно съединени искове – всеки един с цена ненадхвърляща 10 000 лева, решението е изключено от обхвата на подлежащите на касационно обжалване въззивни актове, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б., след самостоятелна преценка на релевантните факти и доказателства, е приел за безспорно доказано съществуването на заемно правоотношение между страните, като липсват категорични доказателства за погасяване на задължението на заемателя – [фирма] – за връщане на взетата в заем сума от 10 000 лева или за погасяване по друг начин, поради което е уважил главния иск с правно основание чл.240 ЗЗД. По отношение на договорената в чл. 11 от договора от 22.01.2009 г. мораторна неустойка, въззивният съд е счел предявеният иск за сумата 23 900 лв. за доказан, като размера на неустойката е определена на база неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. За неоснователни са приети възраженията на ответното дружество за прекомерност на неустойката, тъй като в хипотезата на чл.309 ТЗ и чл.92, ал.1, изр.първо ЗЗД се изключва възможността за приложение на чл.92, ал.2, предл. първо от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД. Това становище е мотивирано с императивната разпоредба на чл.309 ТЗ, произтичаща от принципа на свободно договаряне между търговци, при презумпция за добросъвестност на страните, което изключва прекомерността, като основание за намаляване на неустойката по търговските сделки между търговци.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от молбата, съставляваща приложение към жалбата по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че касаторът не е формулирал конкретни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Непосочването на такива въпроси, които да са разрешени от въззивната инстанция и да са обусловили правните изводи по иска за мораторна неустойка, съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването. В посочения смисъл настоящият съдебен състав съобразява дадените задължителни указания по приложение на процесуалния закон с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Действително, касаторът обосновава допълнителните основания по т. 1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с приложени решения на ВКС, но доводите са основани на поддържаната неправилност на решението поради неправилно прилагане на цитираните по-горе материалноправни и процесуалноправни норми. Както в жалбата, така и в изложението на основанията за достъп до касационно обжалване, липсва разграничение между основанията по чл.280, ал.1 и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а от друга страна, искането за допускане на обжалването е мотивирано изцяло с неправилност на фактическите и правни изводи на решаващия съд по спорното право. Съобразно изричните постановки на цитираното ТР № 1/2010 г. касационната инстанция не би могла да преценява правилността на изводите на въззивния съд в рамките на производството по чл.288 ГПК.
Дори и да се приеме, че обуславящите изхода на спора правни въпроси са свързани с приложимите критерии за квалифициране на сделката като търговска и с предпоставките, при които предвидена в търговски договор неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, то това не би променило извода за недоказаност на общата предпоставка за достъп до касационен контрол. Квалифицирането на един договор като търговски, съответно приложението на алтернативно предвидените в чл.286 ТЗ критерии, винаги е обусловено от конкретните факти, специфични за всяко отделно дело. Дали са правилни изведените от въззивния съд изводи относно търговския характер на процесния договор, не би могло да се преценява при селектирането на жалбите. Що се отнася до втория въпрос, отговор по него се съдържа в т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. Дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно който не е нищожна клауза за неустойка в търговски договор, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора, а прекомерността на неустойката, преценявана към момента на неизпълнение, не я прави а priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. С постановяването на това тълкувателно решение е преодоляна съществуващата противоречива практика на съдилищата, вкл. и на ВКС, като въззивното решение по този въпрос не се отклонява от тълкувателната практика.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 700 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 106 от 27.11.2012 г. по в.т.д. № 310/2012 г. на Апелативен съд – Б., в частта, с която е потвърдено осъдителното решение постановено под № 112 от 27.06.2012 г. по т.д. № 246/2011 г. на Окръжен съд – Бургас по иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 23 900 лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на „3 С С. Б.” О., [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 1 700/хиляда и седемстотин/ лева – разноски за настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение № 106 от 27.11.2012 г. по в.т.д. № 310/2012 г. на Апелативен съд – Б., в частта, с която е потвърдено решение № 112 от 27.06.2012 г. по т.д. № 246/2011 г. на Окръжен съд – Бургас за уважаване на предявените от „3С С. Б.” О. искове за заплащане на сумата 10 000 лв. по договор за заем от 22.01.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и договорна лихва върху главницата за периода от 23.01.2009 г. до 22.01.2010 г. в размер на 608.33 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: