3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№779
София.30.10. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 325/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 22.12.2011 г. по в.гр.д.№ 329/2011 г., с което е обезсилено решението на Районен съд – Берковица от 03.09.2011 г. по гр.д.№ 158/2011 г. и е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на съществени съдопроизводствени правила. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид релевантните за делото факти във връзка с образуваното заповедно производство по ч.гр.д.№ 63/2011 г. Видно от същото дело, страни по него са [фирма]/заявител/ и [община]/длъжник/. Именно след подаване на възражение от посочения длъжник, е образувано и производството по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, което според касатора неправилно е прекратено от въззивната инстанция и то по съображения, че Община – Б. не е пасивно легитимиран по иска, тъй като не е длъжник в заповедното производство и срещу него не е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим правен въпрос, а именно относно задължението на въззивния съд да се произнесе въз основа на фактите и събраните по делото доказателства, което е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, преценявайки данните, съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№ 2/2009 г. по описа на Районен съд – Берковица, е приел, че длъжник по подаденото от [фирма] заявление по чл.410 ГПК е Дом за стари хора с отделение за лежащо болни, [населено място], срещу който е издадена заповедта за изпълнение и който е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Въз основа на това е направен извод, че Община – Б., конституирана като ответник по иска с правно основание чл.422 ГПК, не е процесуално легитимирана. След като общината не е длъжник в заповедното производство и срещу нея не е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, то исковото производство по предявения положителен установителен иск срещу нея е недопустимо. Прилагайки разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществени процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като при произнасяне по допустимостта на специалния установителен иск по смисъла на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, въззивният съд не е зачел предмета на делото, очертан не само от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но и от предмета на заповедното производство по ч.гр.д.№ 63/24.01.2011 г. по описа на Районен съд – Берковица.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 22.12.2011 год. по в.гр.д. № 329/2011 год.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 481.30 /четиристотин осемдесет и един лева и тридесет стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: