4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№79
София.14.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 858/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / сега [фирма]/, ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение № 134 от 17.05.2012 г. по в.т.д. № 123/2012 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 37 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 5720/2011 г. на Районен съд – Русе за уважаване на предявен от ЕТ”А.-44-И. Д., ЕИК[ЕИК], [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ЕТ не дължи на [фирма] сумата от 12 323.18 лв., представляваща коригирана цена на консумирана електрическа енергия за периода от 08.10.2010 г. до 28.04.2011 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно правната възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати при установен нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване. Твърди се, че съществуващата практика на ВКС, с която се отрича такава възможност, следва да бъде променена, като се даде ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приети и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката. Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е подробно мотивирано от касатора.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав Окръжен съд – Русе е приел, че след като липсват данни за противоправно въздействие върху средството за техническо измерване от страна на потребителя – ищец, то за дружеството – доставчик на електрическа енергия липсва законова възможност да коригира едностранно доставеното количество електроенергия и сметките за минал период. В тази насока въззивният съд е съобразил трайната и непротиворечива практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК /част от която цитирана в мотивите към решението/, съобразно която, клаузите от общите условия, предвиждащи едностранна корекционна процедура са нищожни поради липса на законова възможност за корекция и за въвеждане на отговорност за вреди на договорно основание в противоречие с нормата на чл.82 ЗЗД, визираща виновното поведение у длъжника като предпоставка за ангажиране на отговорността му на това основание. Съобразявайки нищожността на клаузите по чл.24 и чл.25 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] и на чл.38 ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на [фирма], липсата на данни за неправомерно/противоправно/ въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, при спазване на задължителната съдебна практика на ВКС, съдебният състав на ОС-Русе е потвърдил изводите на първата инстанция за основателност на предявения отрицателен установителен иск.
За несъстоятелна е приета тезата на въззивника/сага касатор/ за наличие на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества, както и доводите за решаване на спора при условия на аналогия на закона при съобразяване на целта му. Отчетено е, че посочените доводи и възражения следва да се считат за прекудирани, предвид невъвеждането им с отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос следва да се приеме за значим за изхода на делото, но той не е единствено обуславящ правната воля на въззивния съдебен състав, съответно изхода на делото. Видно от мотивите към атакувания съдебен акт е, че съдът е изградил изводите си след преценка на конкретните факти по делото, при отчитане на липсата на доказателства за виновно поведение на потребителя на електрическа енергия за неточно измерване и отчитане на потребена ел.енергия. В тази насока са преценени релевантните доказателства, както и регламентацията на договорните отношения между страните, съдържащи се в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] и Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма]. След като произнасянето на въззивния съд по посочения по-горе правен въпрос не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то този въпрос не може да обоснове наличието на общата предпоставка за достъп до касация по ал.1 на чл.280 ГПК. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за достъп до касация, не би могло да се възприеме твърдението за наличие на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Доводите на касатора за преодоляване на създадената практика на ВКС относно невъзможността доставчикът на ел.енергия да извършва едностранни корекции на сметката на потребителя за ползвана ел.енергия за минал период и за нищожност на съответните клаузи на ОУ, уреждащи едностранна корекционна процедура, не биха могли да попаднат в приложното поле на касационно обжалване на посоченото основание, предвид липсата на твърдения за изменени обществено икономически условия или изменение в приложимия закон. От друга страна, не би могло да се приеме, че тълкуването на клаузи от договор при общи условия попада в първата част от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – „точното прилагане на закона”.
След като е налице задължителна, по смисъла на т.1 от цитираното тълкувателно решение, практика на ВКС, която се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав, то не би могло да се обоснове успешно твърдяното от касатора допълнително основание за допускане на обжалването.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 134 от 17.05.2012 г. по в.т.д. № 123/2012 г. на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: