4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75
София16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3431/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Милославски, с адрес 24 Консорт хаус, К., Л. W2 3RX, чрез процесуалния му пълномощник и съдебен адресат адвокат И. Т., срещу решение № 1010 от 22.05.2014 г. по т.д. № 4319/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение №1379 от 31.07.2013 г. по т.д. № 3681/2011 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлена подадената от А. Милославски /заедно с още 7 физически лица и едно еднолично търговско дружество, които не са подали въззивни жалби срещу първоинстанционното отхвърлително решение/ молба за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], вх. А.
В жалбата се поддържат основания за касиране по чл.281, т.3, предл.първо и трето от ГПК, като се твърди, че при постановяване на въззивното решение е допуснато порочно тълкуване на доказателствата по делото и в противоречие с приложимото позитивно право е направен извод за липса на изискуемо парично вземане от търговска сделка. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи искането за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава искането за допускане на касационно обжалване на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, по следния правен въпрос: „ Налице ли е неизпълнение от страна на продавача-изпълнител по предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за изработка, когато не е предадена надлежно уговорената работа, в това число и не са извършени договорените довършителни строителни работи, нито е монтирано обзавеждането на процесните жилищни имоти”. В подкрепа на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е представено решение № 1464/18.12.2012 г. по т.д.- № 1222/2012 г. на Апелативен съд – П., но без данни за влизането му в сила.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. Д., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество се поддържа неоснователност на касационната жалба, по съображения в подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на указания в решението преклузивен срок, което обуславя нейната процесуална допустимост.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелността за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост, решаващият въззивен състав е възприел изцяло фактическите и правни изводи за недоказаност на твърденията на молителя за неизпълнение на задължение от страна на дружеството ответник по сключените предварителни договори – предаване на владението върху процесните имоти, обосноваващо претендираното обезщетение в размер на 43 800 евро – пропуснати ползи за купувача от датата на придобиване на собствеността върху имотите, изразяващи се в невъзможността да бъдат ползвани и да бъдат извличани граждански плодове чрез отдаването им под наем. Препратено е към възприетото от фактическа страна в решението на СГС, че при изповядване на сделките обектите са били в експлоатация, обективирано в представените нотариални актове, които сочи, че на падежа ответникът е имал готовност да изпълни задължението си за предаване на владението на имотите, предмет на окончателните договори за покупко-продажба. Зачетена е липсата на твърдения и съответно на доказателства за отправено от купувача искане за предаване на владението, или за явяване в/пред/ имотите и съответно оказване на съдействие за изпълнение на задължението на дружеството-продавач. Споделен е и изводът, че по този начин молителят е осъществил хипотезата на чл.95 ЗЗД, като забавата на кредитора освобождава от отговорност длъжника за претендираното обезщетение за лишаване на собственика от възможността да ползва собствените си имоти.
Въззивният съд не е преценявал по същество поддържаното във въззивната жалба ново основание на което се претендира вземането – неизпълнение на задължение от страна на дружеството за обзавеждане на процесните жилища и завършване на всички договорени довършителни работи. Прието е, че това ново основание е процесуално недопустимо, с оглед разпоредбата на чл.214 ГПК, във вр. с чл.621 ТЗ.
При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав не е обсъждал събраните в първоинстанционното производство доказателства за икономическото състояние на длъжника предвид липсата на материалноправните предпоставки по чл.608, ал.1, т.1 ТЗ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос не би могъл да обоснове основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е мотивиран от касатора с твърдения за виновно неизпълнение на задължението на продавача по предварителните договори да предаде не само владението върху имотите, но и да предаде изработеното по предвидения в предварителните договори начин и то заедно с допълнителните довършителни работи и с обзавеждането на жилищата. Тези твърдения в частта им относно виновно неизпълнение на задължението за предаване на владението не са възприети от въззивния съдебен състав, а в останалата им част не са преценявани поради процесуалната недопустимост да се въвежда ново основание извън преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК, от което произтича претендираното от молителя парично вземане към дружеството длъжник, породено от търговска сделка. От това следва, че в първата си част въпросът е относим изцяло към правилността на въззивното решение, която не би могла да се преценява в рамките на производството по чл.288 ГПК. Втората част от въпроса е ирелевантна за изхода на делото, предвид липсата на формирана решаваща воля на съда по отношение на приетото за преклудирано ново основание за паричното вземане на молителя. В горния смисъл настоящият състав съобразява задължителното за съдилищата в Република България тълкуване на нормата на чл.280, ал.1 ГПК, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.
Поради недоказаност на общата предпоставка за допускане на обжалването не се дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки.
Разноски от ответника по касация не са претендирани.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1010 от 22.05.2014 г. по т.д. № 4319/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: