4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
С..19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 95/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя С. П. Ж., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 58 от 01.08.2011 г. по в.т.д.№ 13/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 1086 от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 4142/2010 г. на Районен съд – Стара Загора в обжалваната му част – за уважаване на предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК] искове за признаване за установено, че дружеството – ответник/сега касатор/ дължи сумата 12 893.63 лв. – неизплатена цена на извършена транспортна услуга по фактура № 204/31.07.2009 г., ведно със законната лихва от 16.06.2010 г. и сумата 1 205.12 лв. – лихва за забава за периода от 01.08.2009 г. до 15.06.2010 г., за което парично задължение в полза на [фирма] е издадена заповед № 2228/17.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 3300/2010 г. по описа на СтРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният съд не е отчел липсата на доказателства за вида на превозваната стока, нейното количество и местоназначение, както и своевременното изпълнение на задължението на превозвача, нито за договореното възнаграждение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допълнително конкретизирано от касатора в изпълнение на дадените указания, се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, от значение за делото, свързани с доказателственото значение на фактурата, нейното осчетоводяване и ползването на данъчен кредит за установяване на валидно възникнали облигационни отношения между търговските дружества – страни в процеса. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказано възникването на облигационно отношение по договор за превоз. Въз основа на съдържащите се данни в двустранно подписаната и осчетоводена фактура и въз основа на приетата икономическа експертиза, е направен извод за постигнато между страните съгласие по съществените елементи на превозния договор – превозваните товари и дължимото възнаграждение за превоза. При отчитане на правната характеристика на договора за превоз, решаващият състав е мотивирал становище, че осчетоводяването на процесната фактура от ответното дружество съставлява и признание за наличието на твърдяните в исковата молба обстоятелства по сключването и изпълнението на договора от страна на [фирма]. Зачитайки доказателствената тежест в процеса и липсата на представени от ответника доказателства за извършено плащане на сумата 12 893.63 лв./ превозно възнаграждение и ДДС/, е направен извод за основателност на положителния установителен иск по чл.422, вр. с чл.415 ГПК относно претендираните суми – главница и мораторна лихва.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед решаващите изводи на въззивната инстанция по спорното материално право, поставеният от касатора въпрос за доказателственото значение на надлежно осчетоводената фактура следва да се приеме за значим за изхода на спора. Независимо от това, не е налице бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК би било налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретни обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. В случая не би могло да се приеме, че съществуват трудности при прилагането на относими правни норми – чл.367 и сл. ТЗ, чл.55 от ТЗ и чл.8 ЗСч. Налице е и трайна и непротиворечива практика на ВКС, включително и решения, постановени по новия съдопроизводствен ред, за доказателственото значение на фактурата за удостоверените в нея факти, обективираща основни елементи на консенсуален и неформален договор. Дадените от ВКС разрешения по този въпрос/така, напр. решение № 211/30.01.2012 г., ІІ т.о., решение № 109 07.09.2011 г., ІІ т.о./, макар и да касаят друг вид търговски договори, принципно са приложими и към процесния договор за превоз. В цитираните съдебни актове изрично е възприето доказателственото значение на фактурата за сключване на конкретния неформален, консенсуален договор и за породените от него права и задължения, след като съществените елементи на договора са част от съдържанието на фактурата. Това становище е изцяло съобразено от решаващия въззивен съдебен състав и липсва основание за допускане касационно разглеждане на делото.
Доводите на касатора във връзка с правилността на формираните фактически и правни изводи на съда, независимо, че са обективирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не могат да се преценяват в стадия по селекция на касационните жалби.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 500 лв., съставляващи половината от заплатеното адвокатско възнаграждение предвид обстоятелството, че отговора касае и защитата по съществото на спора до която фаза в случая не може да се достигне.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 58 от 01.08.2011 г. по в.т.д.№ 13/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 500/петстотин/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: