4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№209
София.23.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2799/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. Г., срещу решение № 50 от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 112/2014 г. на Апелативен съд – Б., в частта, с която е потвърдено решение № 458/13.12.2013 г. по гр.д. № 491/2013 г. на Окръжен съд – Бургас за осъждане на застрахователя да заплати на Ваня П. В. и А. Д. В. по 100 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. А. В., настъпила при ПТП, ведно със обезщетения за забава, считано от настъпване на произшествието.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло/или частично на предявените искове, с присъждане на разноски. Основните доводи на касатора са свързани с присъдените в наказателното производство срещу делинквента обезщетения за същите неимуществени вреди, с твърдения, че в производството по прекия иск срещу застрахователя ще се стигне до двойно плащане. Развити са съображения във връзка с т.3 и т. 11 от ППВС № 7/77 г., ППВС № 4/1968 г. и ТР № 2/2012 г. на ОСТК на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 са поставени следните правни въпроси: „1. Може ли без да са спазени изискванията на ППВС № 7/78 г. съдът да приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, без да са изследвани посочените в т.3 и т.4 въпроси; 2. В случай, че увредените от деликт лица са предявили иск и има влязло в сила решение, с което им е определено обезщетение срещу един от евентуално отговорните пред тях за причинените им вреди измежду застраховател и делинквент, то нов иск на увредените срещу другия би ли могъл да бъде отхвърлен като неоснователен; 3.Плащането на обезщетение от страна на застраховател по застраховка ГО в полза на делинквента по иск с правно основание чл.229 КЗ освобождава ли го от отговорност пред увредените по тяхна пряка претенция за същите вреди. Поставен е и въпросът за критериите, относими към размера на обезщетенията за неимуществени вреди, с оглед ППВС № 4/68 г. и цитирана практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. К., оспорват искането за допускане на касационно обжалване. Съображенията са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Третото лице помагач С. Г. С., чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Д., счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Бургаски апелативен съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, с оглед наличието на влязла в сила присъда срещу С. С. по нохд № 1410/2010 г. на Окръжен съд – Бургас и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към момента на ПТП. Не са възприети доводите на застрахователя във връзка с валидността на застрахователното правоотношение, като в тази насока е зачетена неоспорената застрахователна полица, както и данните от Регистъра към Гаранционния фонд.
Решаващият състав е отчел, че по предявените в наказателното производство граждански искове, прекият причинител на увреждането е бил осъден да заплати на всеки един от ищците по 100 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането, а в резултат на извършени принудителни изпълнителни действия по изп.д. № 153/2012 г. на ДСИ към РС- Бургас ищците са получили общо сумата 28 192.12 лв., с които суми са погасени разноските по изп.лист и част от законната лихва, без да са погасявани главниците.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съдебен състав е изложил съображения и във връзка с влязлото в сила решение по иск с правно основание чл.223, ал.1, вр. с чл.229 КЗ, по което застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. С. сумата 50 000 лв./по частичен иск/, ведно със законната лихва от 04.05.2012 г. под условие, че С. е удовлетворил увредените лица Ваня и А. Врешкови. По образуваното изп.дело застрахователното дружество е превело по сметката на ЧСИ сумата 63 594.64 лв. С тази сума не е намалено обаче застрахователното обезщетение, тъй като плащането не е направено в полза на ищците, а тяхното вземане може да бъде прието за частично погасено единствено въз основа на доказаните плащания по изп.дело, по което те са взискатели.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Въпросите, свързани с установяване на валидно застрахователно правоотношение, основани на т.3 и т.4 от ППВС № 7/78 г., не попадат в приложното поле на касационно обжалване, тъй като тези въпроси са основани изцяло с доводи на застрахователното дружество, поддържани във въззивното производство, които обаче не са възприети от решаващия състав на АС-Бургас, след извършената от него самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото.
Вторият правен въпрос, свързан с наличието на влязло в сила решение срещу делинквента за заплащане на обезщетения за същите вреди , макар и да попада в приложното поле на касационно обжалване, не обосновава извод за допускане на обжалването. Даденото от въззивния съд разрешение съответства напълно на дадените в т.1 и т.2 от ТР № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС задължителни за съдилищата указания както във връзка с допустимостта на прекия иск, така и по отношение на неговата основателност при плащания, извършени от осъдения по реда на чл.45 ЗЗД делинквент.
Материалноправният въпрос под № 3 е мотивиран от касатора с доводи, относими изцяло към основанията за касиране, по които ВКС би дължал произнасяне само след евентуално допуснато касационно разглеждане на делото, но не и в производството по чл.288 ГПК. Плащането от страна на застрахователя в полза на делинквента по предявен обратен иск, е зачетено от съда, но до размера на извършените плащания на ищците по образуваното от тях изпълнително дело. При зачитането на плащанията, въззивният съд е съобразил постановките на цитираното ТР №2/2010 г. в частта относно предпоставките за погасяване на деликтното право, респ. на прякото право и изводите са основани на неоспорените удостоверения по изп.дело с взискатели ищците по настоящото дело.
Въпросът, свързан с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, не е конкретизиран от касатора – не е уточнено кои от критериите не са зачетени при определяне на присъдените на ищците обезщетения. От друга страна, видно и от самото изложение, се поддържа прекомерност на присъдените суми, което е относимо към общите основания по чл.281, т.3 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
В т.4 от приложеното към жалбата изложение не е формулиран правен въпрос, а за ВКС не съществува задължение да извежда или формулира въпрос въз основа на поддържаните от касатора твърдения за съществуваща възможност да се получи двойно плащане в полза на увредените лица, с оглед постановките на ТР № 2/2010 г.
При този изход на делото касаторът дължи на ответниците по касация сумата 3 000 лв. – разноски, съобразно представения с писмения отговор договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 50 от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 112/2014 г. на Апелативен съд – Б..
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на Ваня П. В. и А. Д. В. сумата 3 000/ три хиляди/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: