3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
С..21.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 775/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Г., действащ като ЕТ с фирма „П. В.”, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 178 от 06.04.2011 г. по т.д.№ 1054/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 75/18.06.2010 г. по т.д. № 347/2008 г. на Окръжен съд – Стара Загора и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като към момента на сключване на договора за концесия от 25.10.2005 г., клаузата за прекратяване и разваляне на договора само по съдебен ред не е противоречала на действащата законова разпоредба на чл.73, ал.3 от Закона за общинската собственост, тя не следва да се преценява за нищожна, както и, че за реда за прекратяване на договора не е приложим Закона за концесиите.
Приложното поле на касационно обжалване по значимия за изхода на делото правен въпрос – за допустимостта на иска по чл.74, ал.1, т.5 от Закона за концесиите за прекратяване на концесионен договор е обосновано с т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. К. се позовава на решение № 224/10.07.2009 г. по т.д.№ 466/2009 г. на Апелативен съд – П., постановено по такъв иск относно друг концесионен договор между страните, в което исковата претенция на общината е приета за допустима.
Ответникът по касация – [община], чрез процесуалния си пълномощник, заявява становище за липса на основание за допускане на обжалването, а по същество за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, позовавайки се на регламентацията в Закона за концесиите относно основанията и реда за прекратяване на договорите за концесия, е приел, че съгласно чл.75, ал.2 от този закон едностранното прекратяване на договора от страна на концедента, се извършва с негово решение, като с чл.76 е регламентиран реда за едностранно прекратяване на договора при неизправност на някоя от страните. Изложени са съображения, че когато неизправна страна е концесионерът, прекратяването се извършва с решение на концедента, а във всички случаи на отдаване на концесия на имоти – публична общинска собственост, концедент е Общинския съвет, по чието решение се извършва прекратяване на концесионния договор. С оглед предвидения в специалния закон административен ред за предсрочно прекратяване на концесионния договор по чл.76, ал.3 ЗК, е направен извод за неприложимост на съдебния ред по чл.87 ЗЗД, а клаузата на чл.35, ал.3 от процесния договор, препращаща към ЗЗД е счетена за нищожна. По тези съображения, решаващият състав е приел, че предявения пред първоинстанционния съд иск е недопустим, като произнасянето по него по същество е довело до постановяване на недопустимо съдебно решение, което е обезсилено на основание чл.270, ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта да се иска по съдебен ред предсрочно прекратяване на концесионен договор поради виновно неизпълнение от страна на концесионера, безспорно е значим за делото. С това е осъществена основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не може да се приеме обаче за доказано допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. В случая липсват данни за влизане в сила на съдебния акт, на който се позовава касатора, за да обоснове приложното поле на касационно обжалване. Решение № 224 от 10.07.2009 г. по т.дело № 466/2009 г. е представено в заверен от процесуалния пълномощник на касатора препис, без надлежно отбелязване дали страната, имаща правен интерес, е упражнила правото си на касационно обжалване и резултата от него, или решението, като необжалвано е влязло в сила. В тази насока настоящият състав съобразява и задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които е необходимо касаторът да е представил поне един влязъл в сила съдебен акт, в който е формиран противоречив извод по правния въпрос, имащ значение за крайния изход на спора в обжалвания съдебен акт.
Предвид изложеното,Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 178 от 06.04.2011 г. по т.д.№ 1054/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: