5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№209
София27.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 741/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. К., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 112 от 10.03.2011 г. по т.д. № 1206/2010 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 246 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 368/2009 г. на Окръжен съд – Кърджали за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] искове, както следва: 1. за сумата 40 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди за нарушаване на авторското му право, изразяващо се във възпроизвеждане на графичното оформление на всяка страница на вестник „Нов живот” за периода от 09.12.2004 г. до 19.02.2009 г., както и сумата 23 301.34 лв. – мораторна лихва за същия период; 2. за сумата 7 560 лв. – имуществени вреди за това, че ответникът е спрял да изписва името му в редакционното каре на вестника от бр.34 до бр.224/2009 г. и за 729.52 лв. мораторна лихва; 3. за сумата 5 140 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за това, че ответникът е променил квалификацията „художествена концепция и графично оформление” пред името му в квалификация”художествена концепция” и „графична концепция” и 1599.65 лв. – мораторна лихва и 4. за сумата 18.90 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за това, че ответникът е премахнал името му от бр.34 до бр.224 от 01.12.2009 г. както и 1 лв. – мораторна лихва.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяната му и решаване на спора по същество като се уважат изцяло предявените обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от нарушено авторско право.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Конкретни материалноправни въпроси са формулирани само във връзка с допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно: относно кражбата на авторски права и самото понятие за авторско право като обект с конкретни реквизити и относно графичното оформление на вестник – може ли то да има един автор или задължително става дума за „колективно право”. К. се позовава и на приложените решения на Апелативен съд – С. по т.д.№ 503/2008 г. и по т.д.№ 324/2009 г. и на решение на Апелативен съд – В.Т. по в.гр.д.№ 13/2004 г.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно. Подробни фактически и правни изводи са изложени в отговор по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правен спор между страните относно претендирани от ищеца авторски права върху графичното оформление на вестник „Нов живот”, издаван от ответната издателска къща, породен от безспорно установения факт, че името на ищеца е изписвано в редакционното каре на вестника след „художествена концепция и графично оформление”, в продължителен период от време от бр.229/04.12.2003 г. до бр.34/20.02.2009 г. След самостоятелна преценка на писмените и гласни доказателства по делото, решаващият състав е приел, че графичното оформление на печатното издание, като обект на авторското право, е създадено от момента на издаването му и не е резултат от творческата дейност на ищеца. Направен е извод за липсата на доказателства за възникване на нов защитен обект на авторското право по смисъла на чл.3, ал.1 т. 9 ЗАПСП и то в резултат на самостоятелна творческа дейност на ищеца, както и за невъзникване на производно произведение на авторското право с извършени промени в графичното оформление на в.”Нов живот”/ бр.299 от 012003 г./ с участието на ищеца, като консултант. Позовавайки се на разпоредбата на чл.10, изр.1 и презумпцията на чл.6, ал.2 ЗАПСП въззивният съдебен състав е счел, че авторското право върху периодичното издание принадлежи на И. къща”Р.”, като осигуряваща и финансираща издаването му. Изразено е становище за неоснователност на твърденията на ищеца за създаване на нов продукт на графично оформление на вестника, авторското право върху който да принадлежи само на ищеца по визираните признаци в чл.3, ал.1 и 2 ЗАПСП. Прието е, че промените в графичното оформление на изданието са осъществени от служители на редакцията на издателството и ищеца, а не в резултат само на творческа дейност на ищеца, а от друга страна, че не е създаден нов графичен дизайн на вестника. Колективното участие на ищеца в нанесени промени в оформлението на вестника и действията му по поръчка на автора на изданието не създават за него права, обект на защита по реда на чл.94 ЗАПСП, а други права, които не са предмет на спора. В мотивите към решението са изложени подробни правни доводи във връзка със субектите, носители на авторски права в периодично издание.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правни въпроси, които са разрешени в обжалваното решение в отклонение от задължителна практика на ВКС/ по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/, или се разрешават противоречиво от съдилищата/ т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е формулиран от касатора точно и ясно, като извън правомощията на ВКС е да извежда този въпрос от твърденията в жалбата и в приложението към нея. Непосочването на значим за делото правен въпрос е достатъчно, за да обоснове недопускане до касация .
От друга страна, касаторът не е цитирал практика на ВКС, на която се позовава, а по отношение на представените с жалбата преписи от решения липсват данни за влизането им в сила и затова не формират съдебна практика по смисъла на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираните материалноправни въпроси във връзка с бланкетно цитираното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не могат да се приемат за обуславящи изхода на спора по настоящото дело. При формиране на решаващите изводи на съда не е налице произнасяне по въпроса за правната защита при кражба на авторски права, нито пък е прието, че графичното оформление на печатно издание е винаги „колективно право”, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Що се отнася до обектите на авторското право, то в чл.3 на ЗАПСП ясно са очертани закриляните обекти на авторското право, като нормата не се нуждае от тълкуване. От друга страна, изводите на решаващия съдебен състав за недоказаност на твърденията на ищеца, че е носител на авторско право върху графичното оформление на в.”Нов живот”, са в резултат на конкретна правораздавателна дейност. Затова и правилността на изразеното от въззивния съдебен състав становище, че промените в оформлението на периодичното издание, направени съвместно от ищеца и работещите в редакцията на вестника, при което не е създаден нов продукт на графично оформление, авторското право върху който да принадлежи само на едно лице, не може да се преценява в производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните постановки в т.1 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Постъпилото по делото допълнително изложение на основания за допускане на касационно обжалване е постъпило извън срока по чл.283 ГПК, по инициатива на касатора и е процесуално недопустимо да се преценяват формулираните в него процесуалноправни и материалноправни въпроси.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 112 от 10.03.2011 г. по т.д. № 1206/2010 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: