3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№715
София09.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 319/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Джиганска от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1763 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 2308/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 2632 от 09.05.2011 г. по гр.д.№ 598/2010 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-12 състав за отхвърляне на предявения срещу ЗК [фирма], [населено място], иск за заплащане, на основание чл.226 от Кодекса за застраховането, на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.11.2008 г., за разликата над 70 000 лв. до 120 000 лв.
В жалбата се поддържат основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло, ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски. Основните доводи на касаторката са за нарушаване принципа за справедливо обезщетяване на вредите от деликта и игнориране на кардиологичното заболяване, което е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, като обуславящи изхода на делото са формулирани: 1. материалноправен въпрос, свързан с критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди и 2. процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивния съд да обсъди всички основания за отмяна и събраните по делото доказателства. Поддържаното допълнително основание за достъп до касация е т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 4/1968 г. и на решение № 177 от 27.10.2009 г. на ВКС, ІІ т.о./ по първия въпрос/ и на ППВС № 7/1965 г. /по втория въпрос/.
Ответникът по касация – ЗК [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло жалбата, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след съобразяване с въведените в ППВС № 4/1068 г. общи критерии, приложими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретна преценка на доказателствения материал по делото във връзка с получените от ищцата, в резултат на настъпило ПТП, травматични увреждания и претърпени болки и страдания, е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 70 000 лв. отговоря на критерия за справедливост. Отчетени са многобройните и тежки счупвания на опорно-двигателния апарат, проведеното продължително лечение, свързано с интензивни болки и страдания, както и стабилизиране състоянието на пострадалата ищца. За недоказани са приети твърдяните от ищцата морални вреди, произтичащи от социални и битови ограничения и неудобства, както и от осакатяване или трайно загрозяване.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Поставените от касаторката материалноправен и процесуалноправен въпроси, безспорно са значими за делото, но не са налице допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, произнасянето на решаващия съдебен състав по размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е обусловено от преценката на релевантния фактически и доказателствен материал по делото, а правилността на фактическите и правни изводи не попада в обхвата на производството по селекция на касационните жалби.
Видно от самата жалба и приложеното към нея изложение, поддържаните основания за допускане на обжалването са обосновани с твърдяна неправилност на решението, изразяваща се в неотчитане на претърпяни от ищцата кардиологични увреждания, довели до тежко и опасно за живота й състояние на миокарден инфаркт и белодробна емболия, които доживотно ще налагат приемането на медикаменти и понасяне на редица ограничения. Липсата на изрични мотиви към решението във връзка с получения от ищцата миокарден инфаркт, не сочи на допуснато отклонение от задължителна съдебна практика във връзка с правомощията на въззивната инстанция/ ТР № 1/2001 г. на ОСГК/, с оглед и изрично предвидената в действащия ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, която е съобразила експертното заключение на вещото лице – кардиолог. Доводите на касаторката, относими към второинстанционното производство, като контролно-отменително, не следва да се преценяват, предвид различния характер на въззивното производство.
Независимо от горното, като недоказано следва да се прецени твърдението за отклонение от постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, ІІ т.о по т.д.№ 14/2009 г., тъй като определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обстоятелства, при съобразяване и на дадените с ППВС № 4/1968 г. указания за критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1763 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 2308/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: