4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№832
С..30.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 459/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 92 от 19.01.2011 г. по гр.дело № 422/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав, с което е потвърдено решение № 539 от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 61/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав за уважаване на предявения от [фирма] иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 138 799.95 лв. / с ДДС/, представляваща пълния размер на гаранцията за изпълнение по т.8 от договор № 107/27.05.2005 г. , възлизаща на 5% от всички актувани и реално заплатени СМР, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, с искане за неговата отмяна. Според касатора, не са налице уговорените от страните предпоставки за освобождаване на задържаната гаранция за добро изпълнение. Оспорва се и правилността на извода, че след изтичане на 12-месечен срок от предаване на обекта/в случая въвеждането в експлоатация/, е отпаднало задължението за представяне на уговорената банкова гаранция.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса дали е допустимо уговорен между страните начин на доказване на определени факти, непротиворечащ на императивни правни норми, да бъде заменен с друг, без да е налице съгласие на страните, липсва задължителна практика и затова е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за допускане на обжалването, а по същество въззивното решение е правилно. Подробни фактически и правни съображения са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – С. е приел, че между страните са възникнали облигационни отношения, породени от сключен договор за изработка за извършване на строително-монтажни работи за обект „Резиденс хотел” /м.”Ардашлъ”, [населено място]/, по който ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, е изпълнило възложените му от ответника СМР и следва да получи уговореното възнаграждение в пълния му размер, включващо и удържаната част, като гаранция за добро изпълнение – в размер на 5% от дължимите суми. Изводът за основателност на исковата претенция е направен след цялостна преценка на доказателствения материал по делото – писмените доказателства относно приемането на обекта и въвеждането му в експлоатация, експертните заключения във връзка с размера и изискуемостта на претендираната сума, при съобразяване и съответно тълкуване на договорните клаузи, касаещи разплащането за извършените и приети СМР. Като неоснователно е преценено възражението на ответното дружество/ сега касатор/ за ненастъпване на условията за връщане на задържаната гаранция за добро изпълнение, поради липса на двустранно подписан протокол обр.15 за целия обект и непредставяне на банкова гаранция за срок от 12 месеца. Съображенията на решаващия състав са основани на преценката на данните по делото за датата на която обектът е изграден изцяло и въведен в експлоатация – 27.12.2006 г., като считано от последната дата ответното дружество реално е задържало процесната сума като гаранция и затова след 27.12.2007 г. е отпаднало и задължението на изпълнителя за представяне на банкова гаранция за същия едногодишен период.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора правни въпроси, свързани с доказване на приемането на СМР и изискуемостта на дължимото на изпълнителя възнаграждение в пълния договорен размер, включително и удържаните гаранционни суми за добро изпълнение, по принцип са значими за делото. Същевременно обаче, изводите на решаващия въззивен състав са в резултат на конкретна преценка на правнолеревантните факти и доказателствения материал по делото, при отчитане и тълкуване на договореностите между страните за начина на плащане на възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД. Поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК всъщност е основано на твърдяната в жалбата неправилност на решението и несъобразяване на предпоставките за освобождаване на гаранцията. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация, като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. К. не твърди, че въззивният съд е допуснал неточно прилагане на съответна правна норма, или, че са налице предпоставки за даване на нови правни разрешения по прилагането на закона. Не се съдържат мотивирани доводи и по втората хипотеза на посоченото правно основание, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба, чието отстраняване следва да се преодолее чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство не може да бъде уважено, предвид липсата на доказателства за действително направени разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 92 от 19.01.2011 г. по гр.дело № 422/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: