7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София.14.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2919/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, и на Държавен фонд”Земеделие”, [населено място], чрез пълномощника му, срещу решение № 1426 от 03.08.2012 г. по т.д. № 744/2012 г. на Софийски апелативен съд, пети състав.
К. [фирма] обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение № 6 от 06.04.2011 г. по т.д. № 1213/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав за отхвърляне на предявения срещу ДФ”Земеделие” иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над 568 762.51 лева до пълния предявен размер от 622 722.85 лева, която сума съставлява финансова помощ по договор от 06.06.2006 г. , както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на цялата финансова помощ за периода от 26.09.2008 г. до 17.04.2009 г. за разликата над 22 989.29 лева до 40 000 лева.
К. Държавен фонд „Земеделие” обжалва решението в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е присъдена допълнително сумата 260 531.49 лв./главница/, съставляваща разлика над сумата 308 231.08 лв. до 568 762.51 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на СГС за сумата 22 989.29 лв.- мораторни лихви.
По делото е постъпила и частна жалба от [фирма] срещу определение № 2473 от 23.11.2012 г., с което въззивният съд е оставил без разглеждане молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, поради непредставяне на списък в производството пред Софийски апелативен съд.
В първата касационна жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Според касатора изпълнението от страна на дружеството, в качеството му на длъжник по облигационното отношение с ответника, породено от сключения договор за финансова помощ, е изцяло доказано, вкл. и в частта относно разходите на ищеца по договор с трето лице – [фирма], възлизащи на 39 790 лв. Твърди се, че инвестицията в тази част е доказана с помощта на писмени доказателства и от заключенията на техническата и икономическа експертиза, а непредставянето на оригинала на фактурата, относима към този разход, не съставлява пречка за плащане на помощта. Въведени са подробни доводи във връзка с изискуемостта на вземането на ищеца за финансова помощ по процесния договор, като основните твърдения са за зачитане, от страна на съда, на непредставено по делото писмо, с което ДФ”Земеделие” е изискало допълнителни документи за изпълнение на инвестицията. В тази част се поддържа основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са от значение за изхода на делото. По отношение на главницата: 1.” С какви доказателства може да се установи извършването на разходи, представляващи инвестиция по договора за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските райони в Р България и 2. Липсата на първичен счетоводен документ пречка ли е да се финансира инвестицията по такива договори, ако са налице други доказателства, установяващи при пълно доказване извършването й/чрез придобиването и заплащането й/ в установения в договора срок.” По тези въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения, че чл.25, ал.4 от Наредба № 16 от 18.05.2001 г. е непълна и неясна, тъй като посочването на фактурата като първичен счетоводен документ е направено само като примерно изброяване, а в чл.26 от същата наредба е предвидено, че за да се извърши плащане е необходимо да се направи проверка за фактическото съответствие и такова по документи, без обаче да се изброяват изрично документите, при които помощта се заплаща. По отношение на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД: 1. „Могат ли да бъдат приети за установени от съда обстоятелства, които се твърдят от страна на делото, но за тях не са представени доказателства и може ли да се приеме, че съдът е изпълнил задължението си по реда на чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК – да обсъди всички доказателства по делото, ако не е обсъдил и факта на непредставянето на доказателства по твърдян от страна по делото релевантен факт; 2. Представлява ли процесуално нарушение възприемането от съда на даден факт като доказан по делото, ако за същия не са представени доказателства по делото от страната, която носи доказателствената тежест; 3. Установените в договора, съобразно чл.20а ЗЗД и императивните разпоредби на закона юридически факти за настъпване на изискуемост на насрещното задължение на длъжника, могат ли да се променят едностранно от него”. По тези въпроси е въведено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съответно приложени към жалбата.
К. ответник счита въззивното решение в обжалваната от него част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че при решаване на спора съдът приоритетно е преценявал постигането на съответните цели по проекта, без да отчете допуснатото от ползвателя на финансовата помощ отклонение/ в качествено и количествено отношение/ от проекта. От друга страна, неправилно е отхвърлено извънсъдебното възражение за прихващане, независимо от наличието на предпоставки за зачитането му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, с позоваване на решение № 228 от 25.03.2009 г. на АС- София, без да е изрично формулиран правен въпрос.
В частната жалба на [фирма] твърди, че неправилно е оставена без разглеждане молбата с правно основание чл.248 ГПК, тъй като в производството пред СГС е представен списък за разноските в размер на 16 000 лв., заедно с приложени договор за правна защита и съдействие и копие от платежно нареждане за посочената сума.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това са процесуално допустими. Процесуално допустима е и подадената частна жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след самостоятелно обсъждане на събраните по спора доказателства, е приел, че по валидно сключения между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България, подписан въз основа на решение за одобрение на проект „Изграждане и оборудване на фабрика за преработка и пакетиране на орехоплодни” в [населено място], дружеството е изпълнило поетите в договора задължения да извърши в срок до 06.06.2008 г. инвестициите по одобрения проект. Тъй като обаче реалните инвестиционни разходи са в по- малък размер от уговорения и съгласно клаузите на договора, съдът е счел иска за основателен до размер на 568 762.51 лева. Направен е извод, че за посочената сума не са били налице предвидените в чл.4.4 от договора основания за отказ за изплащане на одобрената помощ.
При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на АС- София, след зачитане на приетите съдебно-технически експертизи и събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, е изразил становище за дължимостта/ недължимостта на направените от ползвателя на помощта разходи по всяка една от позициите, обективирани в отказа на ДФ”Земеделие”. По отношение на сумата 39 790 лв. по договор от 17.02.2006 г. , сключен с [фирма], решаващият съд е отчел липсата на първични счетоводни документи, удостоверяващи инвестицията, с оглед на което е направен извод за недоказаност на претенцията на ищеца, съответно за основателност на отказа за нейното финансиране. Констатацията на счетоводната експертиза за плащане в посочения размер, както и доводите да придобиване на актива, са счетени за ирелевантни, предвид липсата на оригинална фактура.
За неоснователно е прието изявлението за прихващане, направено от ДФ”Земеделие” с писмо от 17.07.2009 г., тъй като насрещното вземане на последния по договор № 355/12.03.2003 г. не е било ликвидно и изискуемо. Изложени са и допълнителни съображения, свързани с данни по делото за настъпване на форсмажорни обстоятелства през 2005 и 2006 г., довели до унищожаване на лешниковите масиви, а при твърдение на фонда за виновно поведение от страна на ползвателя на помощта, в причинна връзка с твърдяно неизпълнение на този договор, е следвало да се ангажират доказателства за това, което не е сторено.
По отношение на акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, след преценка на данните по делото е направен извод, че срокът за плащане на помощта е изтекъл на 17.04.2009 г., с оглед на което забавата за плащане на цялата дължима помощ е от тази дата до 04.06.2009 г. , чийто размер е определен по реда на чл.162 ГПК – 22 989.29 лв.
По касационната жалба на [фирма]:
Настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото в обжалваната от този касатор част.
Поставените въпроси, относими към доказването на извършени инвестиции и по-конкретно с какви доказателствени средства следва да се установят от бенефициента, безспорно са значими за делото. Не би могло да се приеме обаче, че е налице поддържаното от касатора допълнително основание, а именно, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не е налице непълнота или неяснота в законодателната уредба по отношение на документите, които трябва да се представят от ползвателя на помощта, заедно със заявката за плащане. В Приложение № 5, раздел II, т.2, б.”в” към Наредба № 16 от 2001 г. ясно е посочено, че разходите следва да се докажат с първични счетоводни документи. Кои документи имат характеристика на първични счетоводни документи е определено в Закона за счетоводството – чл.6, ал.1, т.1 и не би могло да се приеме твърдението на касатора, че посочването на фактурата като такъв документ съставлява само примерно изброяване на начина за доказване на инвестицията. Посочването на фактурата е в рамките на обхвата на понятието „първичен счетоводен документ”, но примерното посочване не би могло да означава възможност за установяване на направени инвестиции по друг начин и то без да са налице първични счетоводни документи за направени разходи по проекта. В този смисъл е и Приложение № 3 – Допълнителни изисквания към документите, необходими за кандидатстване за плащане по мярка 02, в което освен представянето на първични счетоводни документи, доказващи извършването на разходи, е предвидено изискването и за представяне на съответните приложения, удостоверяващи плащането. Тези изисквания са били известни на касатора ищец, което е видно и от приложенията към исковата молба.
По отношение на процесуалноправните въпроси, касаещи решението в частта по акцесорния иск, не е осъществена общата предпоставка за допускане на обжалването. Видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че доводите на касатора са основани изцяло на твърденията за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса и за погрешен доказателствен извод на апелативната инстанция за доказаност на твърдението на ДФ”Земеделие”, че е уведомил ищеца за необходимостта да представи допълнителни документи. Както е разяснено и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за касиране по чл.281 т.3 ГПК и затова е недопустимо основанията по чл.280, ал.1 ГПК да се основават на твърдяни нарушения на процесуалния закон. Независимо от това, необходимо е да се отрази, че в обстоятелствената част на исковата молба не е оспорено обстоятелството, че от страна на ДФ”Земеделие” повторно са изискани допълнителни документи, удостоверяващи инвестициите, като отговор от страна на ползвателя на помощта е даден с писмо от 17.04.2009 г. Или, по тези факти, относими към изискуемостта на вземането, е налице съвпадение между твърденията на насрещните страни в процеса.
Предвид липсата на общата предпоставка за достъп до касация, не следва да се обсъжда практиката на ВКС по приложение на чл.154 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК.
Въпросът, свързан с приложението на чл.20а ЗЗД, съответно приложението на чл.25, ал.5 от Наредба № 16 и преценката на съда относно допълнително поискани от ДФ”Земеделие” документи за плащането на помощта, е относим към пряката правораздавателна дейност, а правилността на фактическите изводи не подлежи на контрол в рамките на производството по селектиране на жалбите.
По жалбата на ДФ”Земеделие”:
Настоящият съдебен състав счита за недоказано искането за допускане на касационен контрол на обжалваната от този касатор осъдителна част на въззивното решение. Този извод произтича от липсата на формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен/процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. Дори и да се приеме, че с оглед правомощията на ВКС този въпрос следва да се уточни въз основа на твърденията на касатора в изложението, а именно – за критериите и принципите за прилагане на Програма С., той не попада в обхвата на основанията за допускане на обжалването. На първо място, въпросът е обоснован с твърдяната неправилност на решението, с което е възприет като водещ критерий постигането на целите на мярката, а не съответствието между изпълненото и одобрения проект, което, както се посочи и по-горе, е недопустимо съгласно т.1 от цитираното тълкувателно решение. На второ място, липсват данни за влизане в сила на представеното въззивно решение на САС, поради което не е доказана и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
По частната жалба на [фирма]:
В тази част производството по делото следва да бъде спряно, тъй като въпросът за процесуалната допустимост на молба по чл.248 ГПК при непредставен списък на разноските в съответната инстанция попада в т.9 от висящото тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1426 от 03.08.2012 г. по т.д. № 744/2012 г. на Софийски апелативен съд, пети състав.
СПИРА производството по делото в частта по подадената от [фирма] частна жалба срещу определение № 2473 от 23.11.2012 г. по т.д. № 744/2012 г. на Софийски апелативен съд, пети състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба само в частта, с която е постановено спиране на производството по делото, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: