4
Р Е Ш Е Н И Е
№120
София01.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 828/2014 година
Производството е по чл. 47, т.5 ЗМТА.
Образувано е по предявен иск от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап. 4, представлявано от управителя Ц. В., за отмяна на решение от 25.10.2013 г. по арб.дело № 6/2012 г. по описа на Арбитражен съд към Сдружение за „Правна помощ и медиация” [населено място] в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К. К. Д. и Мария Румева Д. договорна неустойка в размер на 10 000 евро/по частичен иск/, ведно с разноски в размер на 1 274.07 лв. Арбитражното решение в частта, с която е уважен обективно кумулативно съединеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за извършване от страна на [фирма] на определени по вид и количество строително-монтажни работи не е предмет на иска по чл.47 ЗМТА.
Искането за отмяна на арбитражното решение в посочената част е основано на твърденията на ищеца, че сключеното с ответниците допълнително споразумение от 18.06.2012 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2009 г., в което е предвидена арбитражна клауза, не обхваща възникнали спорове и претенции относно заплащането на договорна неустойка по предварителния договор. Счита, че арбитражната клауза е ограничена само до спорове относно изпълнението на определени довършителни работи, които са индивидуализирани в споразумението. В съдебно заседание на 24.09.2014 г. процесуалният пълномощник на ищцовото дружество – адвокат К. Н. поддържа изцяло исковата молба, като са въведени и допълнителни доводи, а именно, че към момента на сключване на споразумението ответниците са били изключителни собственици на имота и поради това не би могло да се приеме, че претендираната неустойка за неточно изпълнение по отношение на прехвърлянето на имота попада в обхвата на арбитражната клауза.
Ответниците К. Д. и Мария Д., двамата от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Д., оспорват изцяло иска за отмяна на арбитражното решение. Подробни фактически и правни съображения са развити в писмен отговор, както и в защитата по същество, с искане за присъждане на разноски..
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение, приема следното:
Исковата молба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, което обуславя допустимостта на предявения иск за отмяна.
Искът за отмяна на арбитражното решение на поддържано основание по чл.47, т.5 ЗМТА е неоснователен.
За да обоснове компетентността си по предявения от К. и Мария Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД, във вр. с т.4.7. от сключен между страните на 07.07.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на СМР, сезираният Арбитражен съд е приел, че със споразумението от 18.06.2012 г., в което се съдържа арбитражна клауза, не е възникнало ново правоотношение, а само е изменено съществуващото правоотношение. Именно затова арбитражната клауза касае както спорове, породени във връзка с изпълнение на задълженията на страните по самото споразумение, така и тези по изпълнение на предварителния договор, който това споразумение преурежда.
Както многократно ВКС е имал повод да се произнесе, арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща компетентността на арбитражния съд да се произнесе по граждански или търговски имуществен спор, с който е сезиран. За валидността на арбитражното споразумение, в качеството му на процесуален договор, е необходимо наличие на писмено съгласие на страните, или на техни надлежни представители за възлагане на конкретно посочен арбитраж да разреши посочените в споразумението спорове във връзка с определено правоотношение. Легално определение на арбитражното споразумение, както и изискванията за валидност са дадени в чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА, възпроизведени и в чл.2 от приложения Правилник на АС при Сдружение за правна помощ и медиация..
Действително, в случая, съгласието на страните за арбитраж не е обективирано в предварителния договор от 07.07.2009 г., на клауза от който е основана исковата претенция за заплащане на неустойка за забава, а само в сключеното на 18.06.2012 г. споразумение. В т.12 от последното обаче изрично е предвидено, че споровете, отнасящи се до настоящото споразумение ще бъдат решавани от Арбитражен съд В. при П. съгласно неговия правилник. Споразумението от 18.06.2012 г. няма самостоятелно значение, а то съставлява неразделна част от сключения между страните предварителен договор. Този извод следва не само от отбелязването в титулната част на споразумението, но и от клаузите на т.8 според която „останалите уговорки описани в предварителния договор за покупко-продажба от 07.07.2009 г. остават непроменени” и от изявленията на страните, обективирани в т.9 на споразумението, че „с изпълнение на задълженията по настоящото споразумение страните приемат, че са изпълнили ангажиментите си по сключения между тях предварителен договор…” При преценка и на останалите клаузи на споразумението, следва да се направи извод, че с него се изменят клаузи на предварителния договор за покупко-продажба, като на дружеството – продавач се възлагат и допълнителни строително-монтажни работи в предвидените допълнителни срокове. Обстоятелството, че споразумението в частта, касаеща констатацията на страните за остатъчната дължима от купувачите сума по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2009 г., има характер на установителен договор, не би могла да доведе до промяна на извода, че споразумението представлява неразделна част от предварителния договор. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че искът с правно основание чл.92 ЗЗД попада в обхвата на арбитражната клауза по т.12 от споразумението и правилно не е бил уважено своевременно направеното от ответника в арбитражното производство/сега ищец/ оспорване на компетентността на арбитражния съд.
Поддържаните в съдебно заседание на 24.09.2014 г. доводи на ищеца, основани на факта, че към момента на подписване на споразумението ответниците са изключителни собственици на имота, не могат да променят горния извод доколкото предмет на иска по чл.92, във вр.с чл.4.7. от предварителния договор е неустойка за забава при изпълнение на задължението на обещателя да прехвърли собствеността върху недвижимия имот до края на месеца, в който е дължима първата вноска от разсроченото плащане на цената/ до края на м.януари 2010 г./, както и предвид съвпадането на момента на подписване на споразумението и изповядване на сделката за ? ид. част от процесния имот.
По изложените съображения, не може да се приеме, че арбитражното решение разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, поради което и предявеният иск за частичната му отмяна – по иска с правно основание чл.92 ЗЗД е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап. 4, иск за отмяна на решение от 25.10.2013 г. по арб.дело № 6/2012 г. по описа на Арбитражен съд към Сдружение за „Правна помощ и медиация” [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап. 4, да заплати на К. К. Д., с ЕГН [ЕГН] и Мария Румева Д., с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] сумата 1 000/ хиляда/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: