4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№270
София.26.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 854/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. М. С. от[населено място] срещу решение № 39 от 19.04.2010 г. по в.гр.д.№ 76/2010 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 396 от 28.10.2009 г. по т.д.№ 241/2009 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната осъдителна част – за присъдената в полза на [фирма],[населено място] сума в размер на 11 671.87 лв. – заплатени лихви по договор за кредит за периода 02.03.2007 г. – 08.06.2007 г.представляващи вреди от запор върху банкови сметки, наложен с определение по ч.гр.д.№ 58/2007 г. на Районен съд – Павликени, ведно със законната лихва върху сумата от 09.03.2009 г., както и разноски по делото в размер на 1 488.62 лв. Присъдени са и разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за противоречия с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е извършил надлежна преценка на доказателствения материал по спора, не е обсъдил наведените с жалбата доводи. В резултат на това са направени необосновани изводи за заплащане от страна на дружеството на сумата в размер на дължимите лихви по кредит-овърдрафт и то вследствие на наложен запор, което представлява вреда за него. Поддържат се и доводи за липсата на основание за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.403 ГПК, след като допуснатото от районния съд обезпечение е било отменено с определение на Окръжен съд – В.Търново по в.ч.гр.д.№ 442/2007 г.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани със съответното приложение във въззивното производство на разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК, вменяваща задължение на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона и на чл.236, ал.2 ГПК задължаваща съда да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Позовава се на решения на Върховния административен съд, както и на Решение № 214 от 10.04.2009 г. по гр.д.№ 6466/2007 г., ІІ г.о. ВКС и Определение № 515 от 26.05.2009 г. по гр.д.№ 385/2009 г., ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма],[населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсват основания за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество, че решението е правилно. Подробни съображения са изложени в отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано, че в резултат на допуснато обезпечение на бъдещи искове на Ж. С. по чл.79 и чл.45 ЗЗД, общо за сумата 721 971.60 лв., чрез налагане на запор върху банкови сметки на [фирма],[населено място], дружеството е претърпяло вреди в размер на дължими по договор за кредит-овърдрафт с [фирма] лихви за периода от налагане на запора по разплащателната сметка на кредитополучателя до вдигането на запора. В мотивите към решението съдът е отчел момента на налагане на запора, въз основа на постановеното от Районен съд – Павликени определение по ч.гр.д.№ 58/2007 г., момента, към който е изпълнено определението на Окръжен съд – В.Търново за отмяна на допуснатото обезпечение, както и последващото прекратяване, с влязло в сила на 19.11.2008 г. определение № 2980 от 10.10.2008 г., на производството по обезпечените искове по приложеното гр.д.№ 949/2007 г. на Окръжен съд – Варна. Решаващият състав е приел за доказано плащането на лихви от страна на дружеството – кредитополучател, за процесния период в размер на присъдената сума, позовавайки се на представена справка на банката и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Констатирано е, първоинстанционният съд, макар и да е разгледал искове с правно основание чл.403, ал.1, предл.3 ГПК/респ. чл.322, ал.1 ГПК – отм./, е посочил погрешна правна квалификация – чл.45 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на постановеното въззивно решение, поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в неконкретизиране на правопораждащия факт, като част от основанието на иска по чл.403, ал.1 ГПК и неяснота относно исковата претенция – дали се претендира обезщетение за стойността на пропуснати ползи в резултат на невъзможност за кредитополучателя да използва съответните суми по кредита, доколкото в обстоятелствената част са въведени такива твърдения, поддържани и в хода на процеса.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси са обусловени от преценката за допустимост на обжалваното въззивно решение, която ВКС може да извърши едва с решението по чл.290 и сл. ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 39 от 19.04.2010 г. по в.гр.д.№ 76/2010 г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 233.43/двеста тридесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: