4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№362
София.30.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1458/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Б. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1677 от 25.10.2012 г. по в.гр.д.№ 2021/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д. № 8544/2010 г. в обжалваната част – за отхвърляне на предявения срещу ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал1 КЗ за разликата над 60 000 лева до 200 000 лева, както и в частта за присъдените в полза на застрахователното дружество разноски в размер на 3 340 лв.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД. Твърди се, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен претърпените от ищцата болки и страдания и не е съобразил преживяните от нея негативни емоции в резултат на невъзвратимата загуба на осемгодишния й син, настъпила в резултат на ПТП на 10.06.2009 г.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателката се позовава на ППВС № 4/1968 г., а алтернативно твърди, че произнасянето по този въпрос от страна на ВКС е необходимо с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображенията са изложени в писмен отговор, подаден по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество – предпочитан ответник. Въззивният съд е преценил доказателствата във връзка с механизма на настъпилото ПТП и е отчел одобреното от наказателния съд споразумение, обвързващо гражданския съд по отношение на деянието, неговата противоправност и вината на дееца Ю. Банков. Решаващият съдебен състав е преценил като основателно релевираното от ответника и уважено от първата инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете – велосипедист. Прието е, че причина за настъпване на произшествието е и поведението на велосипедиста, който в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е навлязъл в кръстовището без да спира, като по отношение на процента съпричиняване е възприето становището на първоинстанционния съд, а именно, че то е в размер на 1/3.
При определяне размера на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди съдът е преценил възрастта на детето и близката му духовна връзка с майката, обстоятелствата, свързани с настъпване на произшествието и изключително тежката и невъзвратима загуба за ищцата, която не е преодоляна и понастоящем. Определеното от съда обезщетение в размер на 90 000 лева е намалено с 1/3, предвид безспорно установеното съпричиняване на увредата от страна на починалото дете, или дължимото от застрахователя обезщетение е 60 000 лв. С оглед на този извод, е потвърдено охвърлителното първоинстанционно решение.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото в обжалваната отхвърлителна част.
Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД безспорно е значим за изхода на делото, но не е налице никоя от поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Преди всичко, преценката на решаващия състав относно конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, е израз на възложената на въззивната инстанция правораздавателна компетентност при произнасяне по съществото на спора. В случая, съобразно своите правомощия съдът е извършил цялостна преценка на релевантните към размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД доказателства, а от друга страна не са налице данни за допуснато отклонение от общите критерии при прилагане на законоустановения принцип за справедливост, съгласно приложимото ППВС № 4 от 1968 г.
Не може да бъде споделено и алтернативно поддържаното от касаторката допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че произнасянето на ВКС по посочения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не става въпрос за неясна разпоредба, което да налага тълкуването й, налице е и задължителна съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД и липсва основание да се приеме, че се налага даването на нови правни разрешения по приложение на посочената разпоредба или изоставяне на вече дадените разрешения.
Останалите доводи в касационната жалба са относими към основанията за касационно обжалване и е недопустимо да се преценяват в производство по чл.288 ГПК. В този смисъл настоящият състав съобразява т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция са предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по селекция на касационните жалби.
Що се отнася до приложеното от жалбоподателката ППВС № 17 от 1963 г., то очевидно е във връзка с оплакванията в касационната жалба за неправилност на фактическите и правни изводи относно определения принос в степен 1/3 от страна на пострадалия. Предвид липсата на формулиран в изложението правен въпрос, свързан с предпоставките за намаляване на обезщетението съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, то не следва да се преценява и посочената задължителна практика на Върховния съд, попадаща в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1677 от 25.10.2012 г. по в.гр.д.№ 2021/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: