5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№679
София27.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1341/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] и на Е. К. Л., чрез процесуалния им пълномощник адвокат В. Д., срещу решение № 1777 от 12.09.2013 г. по т.д. № 4528/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 130 от 21.06.2012 г. по гр.д. № 326/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград. С посоченото първоинстанционно решение са отхвърлени: 1. предявеният от [фирма] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 25 425.79 лв., дадена на отпаднало правно основание/едностранно развален с исковата молба договор за изработка/, представляваща левовата равностойност на 13 000 евро, както и за заплащане на законната лихва от предявяване на иска; 2. предявеният от Е. К. Л. с ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] евентуален иск за същата сума и на същото правно основание и 3. предявеният евентуален иск от Е. К. Л. срещу А. К. К. с ЕГН [ЕГН] за същата сума като дадена без основание.
Касаторите счита въззивното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.88 ЗЗД и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Изразява се несъгласие с извода на съда за приложимост на правилата за договорите с периодично изпълнение, тъй като договорът за изработка е развален поради пълно неизпълнение от страна на изпълнителя и липсва основание изпълнителят да задържи авансово полученото възнаграждение. Твърди се, че неправилно въззивният съд е зачел депозираният след срока по чл.131 ГПК отговор от страна на [фирма] и неправилно е допуснато събирането на доказателства, заявени извън процесуалните срокове. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по същество за уважаване на исковите претенции, с присъждане на направените разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „1. Договорът за изработване на архитектурен проект/договор за изработка/ договор с периодично или продължително действие ли е; 2. Развалянето на договора за изготвяне на архитектурен проект от възложителя поради забава на изпълнението и безполезност поради забавата има ли обратно действие; 3. При развалянето на договор за изработка от възложителя поради неизпълнение на изпълнителя, може ли съдът да отхвърли исковата молба на възложителя за връщане на платеното по договора с аргумент, че на изпълнителя се дължи възнаграждение и 4. Следва ли въззивният съд при решаване на делото да обсъжда и зачита извършените от първоинстанционния съд процесуални действия и изложените на основание на тези действие правни изводи, ако те са извършени по отговор на искова молба, подаден извън срока по чл.131 ГПК”. По първите три въпроса се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 747/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и на решение по т.д. № 18/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., а по последният правен въпрос се твърди, че липсва съдебна практика.
Ответниците по касация – [фирма] и А. К. К., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. Т., оспорват изцяло искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат касационната жалба за неоснователна. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствата по спора и доводите на страните, е приел, че сключеният между двете търговски дружества договор за изпълнение на проектни работи за обект „Център офиси, магазини, стаи за гости и жилища” в кв.82, м.”К. дере” – Б. е развален от възложителя без предизвестие поради безполезност/ с оглед продължителната забава на изпълнителя – около 5 години/, като развалянето е настъпило с достигане на исковата молба до ответника – [фирма]. Решаващият състав е изразил становище, че развалянето няма обратно действие, тъй като процесният договор е с продължително изпълнение, както и, че към момента на престацията / авансовото плащане на възнаграждение в размер на 13 000 евро/ страните са обвързани от валидна договорна връзка, поради което не е налице плащане на отпаднало основание. По тези съображения е направен извод за неоснователност на предявения главен иск и първия евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта за отхвърляне на исковата претенция по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявена от Е. Л. срещу А. К., по съображения, че процесното плащане е извършено от името и за сметка на представляваното от Л. дружество, прието от ответницата К. от името на дружеството – изпълнител.
За неоснователно е счетено оплакването във въззивната жалба за липса на отговор на исковата молба от А. К. и просрочие на отговора на ответното дружество. В тази насока съдебният състав на САС е преценил както съдържанието на отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131 ГПК, считано от връчването й на физическото лице – управител на [фирма], така и нередовното връчване на преписа от исковата молба на дружеството поради неправилното прилагане на чл.50, ал.2 ГПК, с извод, че и за дружеството срокът за отговор е започнал да тече от получаването на преписа от исковата молба от А.К. и не е изтекъл към момента на депозиране на отговора.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първите два материалноправни въпроса, свързани с правната характеристика и последиците от разваляне на процесния договор за изработване на архитектурен проект, макар и предвид решаващата воля на въззивния съд да обосноват наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, като недоказана следва да се приеме поддържаната допълнителна предпоставка за достъп до касация. В случая не е налице идентичност на разрешените правни въпроси в цитираните от касаторите решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и чл.291 ГПК с поставените въпроси под № 1 и № 2 в изложението към настоящата касационна жалба. Видно от решението по гр.д. № 747/2009 г. съдебният състав на ВКС, ІІІ г.о. се е произнесъл по въпроса „ за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение дори и в последствие договорът да е развален поради неизпълнение”, а в решението по т.д. № 18/2009 г. съдебният състав на ВКС, ІІ т.о. се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „Развалянето на договора поради виновно неизпълнение на длъжника, пречка ли е да се иска заплащане на договорената между страните неустойка за лошо/неточно изпълнение от длъжника”. Изложените в първото решение съображения във връзка с правната последица от отпадане на конкретната договорна връзка между страните по делото e извън тълкувателната част на мотивите по поставения с определението по чл.288 ГПК правен въпрос, а мотивите на съдебния състав по т.д. № 18/2009 г., в частта им, в която е прието, че конкретният договор за изработка на СМР не е такъв за продължително и периодично изпълнение, не са свързани пряко с поставения правен въпрос и не са част от дадения отговор на въпроса.
Третият правен въпрос не би могъл да бъде квалифициран като обуславящ, поради липса на формиран в обжалваното въззивно решение извод за дължимост на възнаграждение на изпълнителя.
Процесуалноправният въпрос, относим към предвидените от законодателя преклузии при неспазване на предвидения в чл.131, ал.1 ГПК срок за подаване на отговор на исковата молба е пряко относим към действията на първата инстанция, които са извън обхвата на касационното обжалване. От друга страна, въпросът е основан изцяло на твърденията на ищеца, поддържани и в касационната жалба, които обаче не са възприети от решаващия състав на Апелативен съд – София. Правилността на изразеното от въззивния съд становище за неоснователност на оплакванията на въззивниците в тази насока не би могла да се преценява в производството по чл.288 ГПК. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е направено и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
При този изход на делото на ответницата по касация А. К. се дължат разноски в размер на 650 лв. съобразно представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Искането на дружеството – ответник за присъждане на разноски в размер на 780 лв. следва да се отхвърли като недоказано, тъй като не е представено платежно нареждане за заплащане на възнаграждението по уговорения в договора за правна защита и съдействие начин – чрез банков превод / изписано съкратено „б.пр.”/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1777 от 12.09.2013 г. по т.д. № 4528/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА Е. К. Л. и [фирма] да заплатят на А. К. К. сумата 650/шестстотин и петдесет/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: