5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 134
София.06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 933/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № ІІ-47 от 29.05.2012 г. по гр.дело № 373/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1861 от 07.12.2011 г. по гр.д. № 4630/2011 г. на Районен съд – Бургас за отхвърляне на предявения срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] иск за прогласяване нищожността на решение от 19.02.2009 г. постановено по гр.д. № 38146/2008 г. по описа на Софийски районен съд.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени мотивираните в жалбата основания за неправилност, с твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, налице е противоречиво разрешаване от съдилищата на подобни казуси, а неговото разглеждане и разрешаване ще бъде от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението са формулирани следните въпроси: 1.” Трябва ли едно съдебно решение, инкорпорирано в протокола от съдебното заседание и обявено в деня на провеждането му, за да бъде валидно и задължително, отделно да съдържа в себе си реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК, при условие, че и самият съдебен протокол е редовно изготвен, или, за да бъде валидно това съдебно решение са достатъчни само законово уредените предпоставки за съдебния протокол в чл.150, ал.1 и ал.4 ГПК при явната липса на някои реквизити при издаването на съдебното решение и 2. Дали при липса на изготвени мотиви към едно съдебно решение, самото то ще бъде нищожно или неправилно при хипотезите на чл.235, ал.4 ГПК, чл.236, ал.2 ГПК според сега действащия ГПК”. К. се позовава на ППВС № 1 от 1953 г., ТР № 13/1976 г. на ОСГК, решение № 439 от 03.06.2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 51 от 22.05.2009 г., І т.о., определение по чл.288 ГПК и въззивни решения на ОС- Кюстендил и ОС – Сливен, за които няма данни да са влезли в сила.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК селективни критерии, а по същество въззивното решение е правилно. Подробни съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Бургас е приел, че решението на Софийски районен съд по гр.д. № 38146/2008 г., инкорпорирано в протокола на проведеното съдебно заседание, в което е постановено, не е нищожно, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити – дата и място на постановяване – датата и място на провеждане на откритото съдебно заседание, посочване на имената на съдията и на секретаря по делото, посочване номера на делото, по което е постановено решението, наименованията на страните, техните седалища и адреси на управление, а в диспозитива на решението съдът ясно е изразил какво постановява по съществото на спора и решението е подписано от съдията.
Решаващият състав не е възприел доводите на ищеца, че липсата на мотиви към решението води до нищожност на самото решение. В тази насока е съобразена трайната съдебна практика на ВКС, според която липсата на мотиви би могла да се квалифицира като нарушение на процесуалния закон, както и практиката на ВКС относно хипотезите, при които съдебното решение е нищожно.
Като неоснователни са отхвърлени доводите на ищцовото дружество за неразбираемост на решението, а като ирелевантни – доводите за нередовност по призоваването на страните, липсата на проект за доклад, издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила решение.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват данни, сочещи на вероятна недопустимост на въззивното решение. Макар това основание за касационно обжалване по чл.281, т.2 ГПК да се поддържа както в жалбата, така и в изложението към нея, за което съдът е длъжен да следи и служебно, вкл. и във фазата по селекция, то не е мотивирано с относими към допустимостта на обжалвания съдебен акт доводи, а с твърдения за неправилност на изводите на съда.
Формулираните от дружеството – касатор правни въпроси, макар и да са важни за изхода на делото, не покриват критерия по ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като са обосновани изцяло с мотивираните оплаквания за неправилност на решението. Както бе посочено и по-горе, приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда съдържанието на самата жалба, като липсва ясно разграничаване на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, преценявани във фазата по селекция на касационните жалби и основанията по чл.281 ГПК, по които ВКС дължи произнасяне само при основателност на искането за достъп до касационен контрол. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните постановки на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които липсва припокриване между тези основания и не би могло при произнасяне по очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване – доколко формулирания от касатора правен въпрос е обусловил решаващата воля на съда, да се извършва проверка по законосъобразност на правните изводи на съда.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за допускане на обжалването, следва да се отрази, че поддържаните от касатора допълнителни, алтернативни предпоставки по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК не са установени.
Не би могло да се счете, че е налице отклонение от задължителната съдебна практика, на която се позовава касатора, а от друга страна следва да се има предвид и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила, с оглед аналогичните разпоредби на сега действащия ГПК по отношение на въпросите, касаещи постановяването на решението и неговото задължително съдържание. Позоваването на решение на ВКС, ІІ н.о. според което недостатъчните и неясни мотиви към присъдата покриват съдържанието на съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2 НПК, имащо за последица отмяна на присъдата, е ирелевантно с оглед предмета на спора и предмета на обжалваното решение, постановено по гражданскоправен спор.
Доводите за противоречиво разрешаване от съдилищата на поставените въпроси не е доказано, предвид позоваване на въззивни съдебни актове, за които липсват данни да са влезли в сила и които по смисъла на т.3 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС не формират съдебна практика. Решение № 51/22.05.2009 г. на І т.о. на ВКС не е относимо пряко към поставените правни въпроси, доколкото касае обявяването на решението, а по отношение на последния въпрос е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – ТР № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Алтернативно поддържаната допълнителна предпоставка, а именно, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, не е мотивирана, което съставлява достатъчно основание за отклоняване на искането за допускане на касация.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 150 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІІ-47 от 29.05.2012 г. по гр.дело № 373/2012 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 150 / сто и петдесет/ лева разноски по делото.
След връщане на приложеното гр.дело № 38146/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, делото да се докладва на съдията-докладчик за предприемане на незабавни действия по администриране на постъпилата молба за отмяна по чл.303 ГПК, по която все още липсва произнасяне, независимо, че първоначално е била администрирана като молба за отмяна на неприсъствено решение,/с оглед указанията на СГС с определение № 7430/03.07.2009 г. по гр.д. № 5774/2009 г./ и въз основана на която е било образувано и последващо гр.д. № 8963/2009 г. по описа на СГС, ГК, ІІ-„г” състав, прекратено с определение от 02.11.2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: