4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№267
София.21.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 978/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Ц. от[населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 181 от 14.05.2010 г. по в.т.д.№ 92/2010 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 174 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 1192/2009 г. на Районен съд – Русе за отхвърляне на предявения срещу [фирма],[населено място] иск за заплащане на сумата 3 500 лв. – неизплатено възнаграждение по седем договора за извършване на транспортни услуги, сключени за периода от 25.08.2008 г. до 21.11.2008 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно не е взел предвид заключението на вещото лице, установяващо нередовно водене на счетоводството на ответника, неправилно е игнорирал свидетелските показания, като се е позовал единствено на оспорените РКО.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по значими за делото правни въпроси относно: основанието за възникване на задължение за заплащане на сумата 3 500 лв., валидността на приетите РКО и граждански договори, допустимостта да се доказва със свидетелски показания постигнатата допълнителна устна договореност между страните за заплащане на допълнително възнаграждение на базата на изминати километри, както и с правомощията на въззивната инстанция при постановяване на решението. Касаторът се позовава на всички допълнителни основания за достъп до касация по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК. Счита, че въпросът за валидността и правната сила на представените по делото частни документи са от значение за точното прилагане на закона, а въпросът за преценката на доказателствата се разрешава противоречиво от съдилищата и е в противоречие с практиката на ВКС, вкл. с и ПП № 1/1985 г. на ВС.
Ответникът по касация – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният състав на Окръжен съд – Русе е приел за недоказано твърдението на ищеца за дължимост на сумата от 3 500 лв. по сключени между страните седем броя граждански договори, по силата на които Ц. се е задължил и е извършил превоз на товари в страни от ЕС. След преценка на представените по делото РКО, установяващи плащане по граждански договори за исковия период, на обща стойност 3 737 лв., и предвид липсата на надлежни доказателства, че сумата съставлява плащане на уговорено между страните възнаграждение по 0.13 лв./км, извън възнаграждението по договорите, решаващият съд е направил извод за неоснователност на предявения иск. При осъществяване на решаващата правораздавателна дейност от въззивната инстанция са преценени приетата икономическа експертиза, както и свидетелските показания на Ж. С., който е установил, че допълнително плащане е било уговорено с работещите на трудов договор. Въз основа на тези показания е направен извод, че уговорката за допълнително плащане на лицата, които са на трудов договор и са получавали заплата до 350 лв., не означава, че от такова плащане са се ползвали и тези, които са на граждански договор, при отчитане липсата на такава клауза за допълнително плащане/извън уговорените 500 лв./ в процесните граждански договори.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция, безспорно е значим за делото. Не може да се приеме обаче, че са доказани допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като предвид мотивите към решението, липсват данни, въз основа на които да се направи извод за допуснато от въззивния съд отклонение от задължителната практика на ВКС/ ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, което е приложимо, а не цитираното от касатора Постановление № 1 от 1985 г. на Пленума на ВС, касаещо правомощията на второинстанционния съд като контролно-отменителна инстанция/.
Що се касае до доказателствената сила на частните документи – РКО и сключените между страните граждански договори, по тези въпроси не би могло да се допусне обжалване на основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не е мотивирал поддържаното основание, а са налице само твърдения, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона/неправилно посочен като материален закон, вместо процесуален/. По смисъла на тази норма точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за достъп до касация, в какъвто смисъл са задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. След като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е налице позоваване само на част от основанието, това е достатъчно за отхвърляне на искането за достъп до касация.
По отношение на твърдението за допустимост на гласните доказателствени средства при наличие на непълнота в представените частни документи и позоваването в тази връзка на решение № 26/08.05.2009 г. на ВКС, І г.о., то този процесуалноправен въпрос не може да се приеме за обуславящ изхода на делото, тъй като решаващият съд не е отрекъл допустимостта на свидетелските показания. Напротив, при осъществяване на пряката правораздавателна дейност въззивната инстанция е преценила и показанията на свидетеля С., като са направени изводи за недоказаност на исковата претенция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 181 от 14.05.2010 г. по в.т.д.№ 92/2010 г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: