5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№656
София.08.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2745/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], с променено наименование след подаване на жалбата [фирма], ЕИК [ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 100 от 25.04.2013 г. по в.т.д. № 49/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 41 от 05.11.2012 г. по т.д. № 14/2012 г. на Окръжен съд – Ловеч за осъждане на дружеството касатор да заплати, на основание чл.266 ЗЗД, на [фирма] сумата 68 255.80 лв. по договор за пристанищни услуги № 23 от 01.01.2007 г. и съгласно фактура № 1563/30.01.2008 г.
В жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е потвърдил становището на първата инстанция относно квалификацията на иска, а именно, че се касае за цена на пристанищни услуги, а не за неустойка, и то без да се изложат мотиви за това. Поддържат се и доводи за разваляне на договора по право поради невъзможност за изпълнение от страна на [фирма] на договорените пристанищни услуги съобразно обема и количествата на предоставяните от [фирма] товари за обработка, които, според касатора, неправилно не са възприети от съда. В жалбата е налице позоваване и на допуснати нарушения на чл.269, във вр. с чл.146 ГПК, изразящи се в неизготвяне на доклад по делото от въззивния съд и липсата на указания към ответника за доказване на твърдения от него факт, че е налице неизпълнение от страна на ищеца, изразяващо се в липса на достатъчно площи за съхранение, което води до прекратяване на договора, на основание чл.89, ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „1. Обвързан ли е съдът от правната квалификация на иска, дадена от ищеца, или съдът служебно определя правната квалификация на иска в доклада по чл.146, ал.1 ГПК; 2. Трябва ли при определяне на квалификацията на иска в доклада по чл.146, ал.1 ГПК съдът да вземе предвид твърденията и възраженията на ответника, дадени с отговора на исковата молба; 3. Трябва ли съгласно чл.269 и чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд да се произнесе служебно по допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение и да изготви нов собствен доклад по чл.146, ал.1 ГПК, при неточен такъв на първоинстанционния съд; 4. Трябва ли първоинстанционният, съответно въззивният съд, след като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада, да им укаже съгласно чл.146, ал.2 ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства; 5. Трябва ли първоинстанционният, съответно въззивният съд, когато се произнасят по предявения иск и при направено възражение от страна на ответника, да вземат предвид наличието или липсата на правно индивидуализиращите белези на съответния правен институт в договора, или следва да се ръководят само от изрично записаното в него и дадено или недадено от страните наименование на един или друг правен институт и 6. Трябва ли първоинстанционният, съответно въззивният съд да изложи мотиви защо не приема възражения на едната или другата страна по делото”. По въпроси № 1-4, вкл., се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложени към жалбата решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а по въпроси № 5 и № 6 се поддържа, че произнасянето е от значение за точното правоприлагане и ще допринесе за развитието на правото.
Ответникът по касация, чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита жалбата за неоснователна, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че по сключения между страните договор от 01.01.2007 г. за извършени от [фирма]/с предишно наименование [фирма]/ пристанищни услуги се дължи възнаграждение по действащата Тарифа на оператора за 2007 г., а не по преференциални цени. В тази насока са зачетени договорните клаузи, предвиждащи възнаграждението да се определи по преференциални цени, но в случай, че ответното дружество/сега касатор/ отклони товар за друго пристанище, като приложими за съответните услуги са определени цените според действащата Тарифа. Приемайки за доказан фактът, че ответното дружество/ по време на действие на процесния договор/ е имало сключен договор и с Пристанище [фирма] и са му обработвани товари от последното, решаващият състав е направил извод за дължимост на исковата сума, съставляваща възнаграждение за извършена работа, заедно с ДДС.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на възложителя относно квалификацията на исковата претенция като неустойка и съответно за погасяването й по давност. В мотивната част към решението/ стр.6/ са изложени подробни правни аргументи, основани на договорните клаузи, относими към начина на определяне на възнаграждението на оператора. Възприети са изводите на първата инстанция, че приложимата правна норма към спорното правоотношение е чл.266, ал.1 ЗЗД.
За неоснователни са преценени възраженията на ответника за прекратяване на договора поради обективна невъзможност за изпълнението му от страна на оператора, изразяващо се в липса на достатъчно площи за съхранение на товарите на възложителя, които ще се предоставят за обработка. В тази насока решаващият съдебен състав е отчел, че в сключения договор липсва конкретно уговорен обем и количества, които ще се предоставят за обработка, а от друга страна, че не са ангажирани надлежни доказателства за неизпълнение на поети от ищцовото дружество задължения.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, относими към правната квалификация на иска, безспорно са значими за делото, но така, както са формулирани от касатора, са относими към материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, която не може да се преценява в производството по селектиране на жалбите. Това е така, тъй като определянето на точната правна квалификация на спорното материално право съставлява част от правораздавателната дейност на съда. Правната квалификация на иска се посочва от съда въз основа на твърдяните в исковата молба факти, от които ищецът извежда своето искане, чрез подвеждане на тези факти под съответна правна норма. Нито в доктрината, нито в съдебната практика, включително и в представените от самия касатор съдебни актове, съществува спор, че ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, но дори и да е сторил това, дадената от него квалификация не обвързва съда. Що се отнася до въпроса дали възприетата от съда правна квалификация на иска е прецизна, е относим изцяло към правилността на решението по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо ГПК.
Формулираните от касатора правни въпроси, касаещи дейността на първоинстанционния съд са ирелевантни, тъй като предмет на касационно обжалване е въззивното решение. Що се отнася до процесуалните действия на въззивния съд по повод на доклада по чл.146, ал.1 ГПК, посочените по-горе въпроси не могат да се квалифицират като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е констатирал непълнота или грешки на първата инстанция, допуснати във връзка с доклада по делото.Това е относимо и към твърденията на касатора за липсата на указания към него за установяване на факти, релевантни към твърдяното неизпълнение на задължението на ищцовото дружество. Доколкото такива доказателства са ангажирани, за съда не е съществувало задължение да указва дали те са достатъчни за установяване на съответния факт. Въпросите, свързани с надлежно разпределение на тежестта на доказване в процеса не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване и по съображения, че въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника/сега касатор/ за допуснато от ищеца неизпълнение, на две самостоятелни основания – поради липса на договорени обем и количества товари, които ще се предоставят за обработка и поради недоказаност на тези възражения.
Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на обжалването по поставените правни въпроси, не следва да се преценяват поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 100 от 25.04.2013 г. по в.т.д. № 49/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: