11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№786
София.28.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3331/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния му пълномощник гл.юрисконсулт Л. Б. и на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните му представители адв. И. Б. и адв. А. К., срещу решение № 551 от 15.03.2013 г. по в.т.д. № 524/2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
К. ищец обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решение № 75 от 14.11.2011 г. по т.д. № 505/2011 г. на Окръжен съд – Перник в частта за прекратяване на производството по делото по предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.29, ал. от ЗТР, за признаване за установено, че обявеният на 12.05.2011 г. устав на дружеството е обстоятелство, което не съществува, както и в частта за разноските. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че към решението на апелативния съд не са изложени мотиви и съдът не е изпълнил задължението си чрез тълкуване на исковата молба да изясни дали ищецът цели да установи само даден факт или правното отношение/правните последици/, породени от този факт. По съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано със следния процесуалноправен въпрос: „ Допустим ли е установителен иск за установяване на несъществуващо обстоятелство – изменен устав на търговското дружество, обявен без да е налице решение на общото събрание на акционерите”, по отношение на който се поддържат всички допълнителни основания за достъп до касация. Счита се, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС според което, нищожно е и липсващото/невзето решение на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо и вписано в търговския регистър, а в случаите, когато решението на ОС не подлежи на вписване, защитата е по чл.97, ал.1 и ал.3 ГПК/отм./, възпроизведени в чл.124, ал.1 и ал.4 от сега действащия ГПК. Основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е мотивирано подробно както с правната природа на устава на акционерните дружества – особен многостранен договор между акционерите и допустимост на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК за нищожност на договор, така и с доводи, че всъщност се касае за факт, релевантен за гражданско правоотношение. К. се позовава на решение № 2111 от 22.09.1965 г. по гр. д. № 1378/65 г., І г.о. на ВКС и на решение № 73 от 17.04.2012 г. по гр.д. № 803/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС. Последното решение, което е постановено по реда на чл.290 ГПК, всъщност е в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/, а не както неточно е цитирано от касатора – т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Алтернативно заявеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е мотивирано с необходимостта да се преодолее съществуваща в българското законодателство законова празнота по отношение на защитата срещу обявяването на несъществуващи обстоятелства. Според касатора, чрез аналогия на закона би могло разпоредбата на чл.29 ЗТР да се приложи и по отношение на обявяването на несъществуващо обстоятелство, предвид целта на търговския регистър, оповестителното действие на вписването, респ. обявяването, както липсата на разграничение на обявяването от вписването в Директива 2009/101/ ЕО. Твърди се, че искането за установяване порочността на вписването относно обявяване на изменен устав не може да се приеме за недопустимо, тъй като това би довело до разминаване между вписаните обстоятелства и обявения устав, а от друга страна всъщност се касае за порок на вписването, при което съответното длъжностно лице е направило незаконосъобразна квалификация относно това приет ли е представения за обявяване устав по предвидения за това ред и съответно, подлежи ли той на обявяване.
К. ответник обжалва въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция в частта за признаване за установено по предявения от М. срещу [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР, че вписаното обстоятелство на 12.05.2011 г. в Търговския регистър по партидата на [фирма], а именно: заличаване на привилегирована акция клас „А”, собственост на държавата, не съществува.
В жалбата се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационното основание по чл.281, т.2 ГПК е обосновано с наличието на влязло в сила решение на Окръжен съд – Перник, постановено на 24.03.2010 г. по т.д. № 615/2006 г., с което е утвърден оздравителен план на [фирма], приет на проведено на 30.11.2009 г. общо събрание на кредиторите, като е разрешен и въпросът за отпадане на привилегированата акция клас „А”, собственост на държавата. В тази насока касаторът се позовава на чл.297 ГПК и чл.298, ал.1 ГПК, във вр. с чл.706, ал.1 ТЗ. Счита се, че въззивният съд, приемайки, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на посоченото влязло в сила решение покриват единствено въпроса за увеличение на капитала на несъстоятелното дружество чрез превръщане на вземания в дял от капитала, но няма действие по отношение вида на акциите, по същество се е произнесъл по законосъобразността на влязлото в сила решение. От друга страна, твърди се, че при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство, съгл. т.3 от ТР № 1/2002 г. ОСГК на ВКС.
Оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон са основани на разпоредбите на чл.700, ал.6, във вр. с чл.622 и чл.705, ал.2 ТЗ. Поддържаното като евентуално основание за касиране, изразяващо се в съществено нарушение на съдопроизводствени правила, е мотивирано с наличието на противоречия в мотивите на въззивния съд и възможността да не се зачетат обективните предели на силата на пресъдено нещо само при инцидентно констатиране нищожност на влязлото в сила съдебно решение в частта, касаеща утвърждаването на оздравителния план относно отпадането на привилегированата акция клас”А”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат изцяло доводите за недопустимост на решението в обжалваната от [фирма] част. Освен това се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили правните изводи по предмета на спора: „ 1. Има ли порок решение по чл.705, ал.2 от ТЗ на съда по несъстоятелността, което утвърждава оздравителен план, който предвижда промени в корпоративния статус на длъжника, различни от изрично визираните в чл.700, ал.6, изречение последно от ТЗ и ако има – какво е така постановеното решение по чл.705, ал.2 ТЗ – нищожно, недопустимо или неправилно? И в частност, правомощията на събранието на кредиторите по чл.700, ал.6, изречение последно от ТЗ, респективно на съда по несъстоятелността, дали се отнасят само до промяна на размера на капитала, или до всички въпроси, които могат да бъдат свързани с капитала – видове акции от гледна точка на начина си на прехвърляне, но и на правата, които дават, номинална стойност, ограничения за прехвърляне; 2. Допустимо ли е съдът, разглеждащ иск по чл.29 от ЗТР, да преценява правните последици на влязло в сила решение по чл.705, ал.2 от ТЗ на съда по несъстоятелността за утвърждаване на оздравителен план в светлината на въведеното от законодателя ограничение по чл.700, ал.6, изречение последно от ТЗ или тази преценка е допустимо да бъде правена единствено и само от го-горестоящите на съда по несъстоятелността съдилища в рамките на инстанционния контрол на решението по чл.705, ал.2 от ТЗ на съда по несъстоятелността в производството по неговото обжалване по чл.707а, ал.1 от ТЗ, във вр. с ГПК? Има ли решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на оздравителен план задължителна сила по чл.297 ГПК по отношение на съда в производство по чл.29 от ЗТР и 3. Правен субект /държавата/, който в производството по несъстоятелност е участвал в едно качество/кредитор/ и чрез един процесуален субституент /НАП/, и по отношение на който субект е налице влязло в сила решение по чл.705, ал.2 от ТЗ на съда по несъстоятелността, обвързан ли е от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по чл.705, ал.2 ТЗ на съда по несъстоятелността в исково производство по чл.29 от ЗТР, при положение, че в исковото производство същия този правен субект /държавата/ участва в друго качество /едноличен собственик на капитала /акционер/ и чрез друг процесуален субституент /М./?” По първия правен въпрос касаторът се позовава на т.1 – ТР на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 1/ 2002 г., алтернативно на т.3, а по останалите два въпроса – на допълнителното основание за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответните страни по касационните жалби са подали мотивирани отговори по реда на чл.287 ГПК, с искания за недопускане на обжалването.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от жалбоподателите доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт в неговата прекратителна част, въззивният съдебен състав е приел, че нормата на чл.29 от ЗТР предвижда защита по исков ред срещу нищожност или недопустимост само на вписването, както и срещу вписване на несъществуващи обстоятелства, но не и срещу актове, които подлежат единствено на обявяване. От обективна страна, приложното поле на нормата е ограничено единствено до подлежащите на вписване обстоятелства и от нейния предметен обхват е изключена искова защита срещу подлежащите на обявяване актове. При съобразяване на предмета на предявения иск за установяване, че обявяването на актуалния устав на [фирма] в ТР под № 20110512091709 представлява „несъществуващо обстоятелство”, а именно – подлежащ на обявяване акт, решаващият съд е направил извод, че защита срещу неговото обявяване не може да се търси по реда на чл.29, ал. 1 ЗТР. Такава защита е допустима по отношение вписването на съдържащите се в устава обстоятелства, ако те са несъществуващи, или ако вписването им е нищожно или недопустимо. За правилна е възприета дадената от първата инстанция правна квалификация на този иск – чл.29, ал.1 ЗТР, с оглед поддържаните в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум. Независимо от този извод, въззивният съд е преценил, че искът е недопустим и като такъв, квалифициран по чл.124 ГПК, предвид въведената в ал.4 забрана за установяване по исков ред на факти с правно значение, извън изрично предвидените в закон случаи.
По иска за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство на 12.05.2011 г. в Търговския регистър по партидата на [фирма], а именно заличаване на привилегирована акция клас „А”, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по спора и на твърденията на ищеца, свеждащи се до това, че решението за промяна на акцията на държавата от такава клас „А” в обикновена поименна акция, е взето от некомпетентен орган – от съда с решението за утвърждаване на оздравителния план, неразделна част от който е и новият устав – Приложение № 7 към оздравителния план, вместо от общото събрание на акционерите, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че съгласно чл.700, ал.6, изр. последно от ТЗ приравняването на утвърдения от съда оздравителен план към решение на общото събрание на акционерите е ограничено само до увеличението на капитала чрез апортиране на вземанията на записалите акции кредитори на несъстоятелното дружество, но няма действие по отношение на вида на акциите. Изразено е становище, че приемането на решение за отпадане на правата на привилегированата акция е от компетентността на общото събрание на акционерите /чл.221, т.1 и т.2 ТЗ/, а не на събранието на кредиторите и затова е ирелевантно обстоятелството, че представителят на държавата, която е едновременно кредитор на несъстоятелното дружество и акционер – титуляр на привилегированата акция клас „А”, е гласувал положително за приемането на плана по реда на чл.703 ТЗ. Решението в тази част е подписано с особено мнение от съдията- докладчик.
По касационната жалба на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма:
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение приема, че не е налице основание за допускане касационно разглеждане на въззивното решение в прекратителната му част.
Действително, поставеният от този касатор процесуалноправен въпрос обосновава приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, имайки предвид решаващите изводи на въззивната инстанция. Независимо от доказаността на общата предпоставка за достъп до касация, не може да се приеме, че е налице някое от поддържаните допълнителни основания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, тъй като в него е направено разграничение между защитата срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства в съответния регистър на съда/ по реда на отменения ГПК/, въз основа на решение на ОС на съдружниците/акционерите и защитата с иск по чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК/сега отм./ ако решението не подлежи на вписване. Не би могло да се приеме, че в случая са приложими по аналогия дадените задължителни за съдилищата указания и по отношение на подлежащ на обявяване акт – изменен и допълнен устав на дружеството – ответник в процеса, съставляващ приложение към приет от общото събрание на кредиторите и утвърден от съда по несъстоятелността оздравителен план с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 615/2006 г. на Окръжен съд – Перник. Въззивният съд в тази насока е изложил допълнителни съображения за неприложимост на общия исков ред по чл.124 ГПК, предвид ограничения обхват на установителния иск за факти, очертан в ал.4 на чл.124 ГПК.
Неоснователно е твърдението на касатора, че въпросът относно квалификацията на иска по чл.124, ал.4 ГПК, вместо по ал.1 на чл.124 ГПК е разрешен в противоречие с влезли в сила решения на ВКС, цитирани по-горе. С решение № 73 от 17.04.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е разрешен материалноправен спор по същество, тъй като е прието, че иск за признаване нищожност на продажба на съответна ид.част от недвижим имот е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, като този извод е направен въз основа на конкретни обстоятелства по делото, а решение № 2111 от 22.09.1968 г. на ВКС, І г.о. е постановено по иск за установяване на извършени подобрения в чужд имот. Следователно, липсва произнасяне по идентичен правен въпрос, което обуславя недоказаност на допълнителните предпоставки за достъп до касация по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доводите на касатора относно предмета на делото, очертан с исковата молба и допълнителните уточнения/ молба от 20.06.2011 г./ и твърдението, че всъщност е предявен иск за установяване нищожност/липсващо, невзето/ на решението на ОС на търговското дружество за изменение и допълване на устава, не могат да бъдат споделени. Действително, твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, допълнително уточнени в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, са в смисъл, че изменението и допълването на устава на [фирма] е от компетентност на общото събрание съгласно чл.221, т.1 ТЗ, а с вписване № 20110512091709 в Търговския регистър е обявен актуален устав на дружеството по заявление, към което не е приложено решение на компетентния орган – общото събрание на акционерите и такова не е налично. Твърди се, че се касае за обстоятелство, което не е валидно възникнало, поради което по смисъла на ТР № 1/2002 г. е налице неистинско удостоверяване, с формулиран петитум да се приеме за установено по отношение на ответника, че обявеният нов устав на [фирма] е обстоятелство, което не съществува. Именно въз основа на така очертания предмет на спора по този иск, въззивният съд е възприел за правилна дадената от първата инстанция правна квалификация по чл.29, ал.1 ЗТР. С оглед изрично предвидената в тази разпоредба защита срещу вписването, както и срещу вписването на несъществуващи обстоятелства, но не и срещу актове, които подлежат единствено на обявяване, е направен извод за недопустимост на отрицателния установителен иск по отношение обявяването на устава. Ищецът не е въвел твърдения за несъществуване на съдържащи се в устава обстоятелства, подлежащи на вписване, в каквато насока са и констатациите на решаващия въззивен състав.
Защитата, която законодателят е предвидил в чл.29, ал.1 ЗТР е защита само срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства и не би могло чрез разширително тълкуване, или прилагане по аналогия да се формира извод, че тази искова защита е приложима и по отношение обявени актове. При ясното и точно регламентиране на защитата по чл.29, ал.1 ЗТР законодателят е съобразил действието на вписването, при което в Търговския регистър се въвеждат конкретни данни/обстоятелства/, както и разграничението между действието на вписването и действието на обявяването, регламентирано в чл.7 и чл. 9 от ЗТР. Наред с това, в отделни разпоредби на ЗТР са разграничени изискванията към заявяване на подлежащи на вписване обстоятелства и заявяване на подлежащ на обявяване акт, както и дейностите на длъжностното лице по регистрацията при вписване или заличаване на вписването и съответно действията по обявяване на представен от заявителя акт/ /чл.22 ЗТР/. Доводите на касатора за сходство между вписването и обявяването и необходимостта в случая да се приложи исковата защита по чл.29 ЗТР, основани на Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за координиране на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл.48, втора алинея от Договора, за защита интересите на членовете и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни, не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл.2 на посочената Директива, приета след редица изменения в Първа директива на Съвета от 09.03.1968 и след приемане на Директива 2003/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета/отм./ касае оповестяване на посочените документи и данни за съответните дружества, без обаче да са регламентирани конкретни мерки за защита срещу оповестяването, тъй като тези мерки, включващи и дейността на длъжностните лица по регистрацията, се уреждат от националното законодателство.
Останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаят правилността на обжалвания съдебен акт и е недопустимо преценката им да се извършва в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
По касационната жалба на [фирма]:
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че липсват данни за недопустимост на въззивното решение в обжалваната от този касатор част. Предвид обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението за утвърждаване на оздравителен план на дружеството – касатор, не може да се въприеме за основателен доводът, основан на разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК. Останалите съображения в раздел ІІІ от изложението за достъп до касационен контрол са относими към правилността на обжалвания съдебен акт и затова е недопустимо разглеждането им в производството по чл.288 ГПК.
С оглед мотивите към обжалваното решение, за обуславящ изхода на делото следва да се приеме вторият въпрос, съответно конкретизиран, съобразно правомощията на ВКС/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: Допустимо ли е съдът, разглеждащ иск по чл.29 ЗТР да преценява настъпването на последиците на влязло в сила решение по чл.705, ал.2 ТЗ с оглед разпоредбата на чл.700, ал.6, изречение последно от ТЗ. За установена следва да се приеме и поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не само предвид липсата на практика на ВКС по този въпрос, но и с оглед липсата на достатъчно яснота при атакуване като несъществуващо вписано в Търговския регистър обстоятелство, черпещо основанието си от влязъл в сила акт на съда по несъстоятелността по чл.705, ал.2, пр.1 ТЗ, както основателно се поддържа от този касатор.
По първия правен въпрос не е налице изрично произнасяне от въззивната инстанция, с оглед на което той не би могъл да обоснове основния селективен критерий по ал.1 на чл.280 ГПК. Третият правен въпрос имплицитно се включва във въпроса, по който е налице основание за допускане на касационно разглеждане. Що се отнася до обосноваването на последния въпрос с качеството на държавата като акционер и качеството й на кредитор в производството по несъстоятелност, с оглед приетата от въззивния съд ирелевантност на обстоятелството, че представителят на държавата е гласувал положително за приемането на плана от събранието на кредиторите по реда на чл.703 ТЗ, тези доводи следва да се приемат за несъотносими към общата предпоставка за достъп до касация.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 551 от 15.03.2013 г. по в.т.д. № 524/2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав в обжалваната от [фирма] част, с която е потвърдено решение № 75 от 14.11.2011 г. по т.д. № 505/2011 г. на Окръжен съд – Перник в частта за признаване за установено по предявения от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма срещу [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР, че вписаното обстоятелство на 12.05.2011 г. в Търговския регистър по партидата на [фирма], а именно: заличаване на привилегирована акция клас „А”, собственост на държавата, не съществува.
Указва на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лева, на основание чл. 18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежно нареждане по делото, удостоверяващо внасянето на таксата. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 551 от 15.03.2013 г. по в.т.д. № 524/2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав в обжалваната от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма част, с която е потвърдено решение № 75 от 14.11.2011 г. по т.д. № 505/2011 г. на Окръжен съд – Перник в частта за прекратяване на производството по делото по предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.29, ал. от ЗТР за признаване за установено, че обявеният на 12.05.2011 г. устав на дружеството е обстоятелство, което не съществува.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: