4
Р Е Ш Е Н И Е
№31
София, 04.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2834/2014 година
Производството е по чл. 47, т.2, предл.1 и т.3,предл.2 от ЗМТА.
Образувано е по предявени искове от ЕТ”И. К. – В. Ш., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез процесуалния му пълномощник адвокат Н. Б., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], за отмяна на решение от 10.02.2014 г. по арб.дело № 1202/2012 г. на Софийски арбитражен съд при Асоциация за вътрешен и международен арбитраж.
Искането за отмяна на атакуваното арбитражно решение е основано на твърдения, че А. съд не е бил компетентен да разгледа спора, тъй като договора за доставка на стоки от 09.09.2009 г., в който се съдържа арбитражната клауза, е бил прекратен с изтичане на уговорения тримесечен срок. Доставките на стоки от ЕТ”И. К.- В. Ш.”за периода от 07.01.2010 г. до 13.09.2010 г. са извършени след прекратяване на договора и представляват отделни договори за продажба на стоки, по които няма арбитражно споразумение. Твърди, че възражението за некомпетентност на АС е надлежно въведено и поддържано в цялото арбитражно производство, но неправилно не е било уважено от арбитражния състав.
Ищецът твърди също така, че арбитражното решение е постановено в грубо противоречие с обществения ред на Република България. Дори и при възприемане на становището на арбитражния състав относно прекратяването на договора с едностранно изявление на ищцовото дружество/сега ответник/, връчено на ЕТ на 06.11.2013 г., датата, от която ЕТ би изпаднал в забава би била 21.11.2013 г. Исковата молба пред АС е подадена една година по-рано – на 20.11.2012 г., а ЕТ е осъден да заплати лихва върху посочената в арб.решение сума, считано от 20.11.2012 г., когато същият не е имал задължение да получи обратно продадените стоки. Освен това се поддържа, че по отношение на задължението на [фирма] да „изтегли” наличните при [фирма] количества стоки към момента на изтичане на срока на действие на договора за продажба на стоки – 09.12.2009 г. е налице забава на кредитора [фирма] за даване на информация за наличните стоки в предвидения в договора 14-дн.срок. При липсата на такава информация, следва да се приеме, че не е налице задължение за ЕТ за получаване на стоки от страна на продавача и съответно за издаване на кредитни известия за цената на тези стоки. В публичното съдебно заседание на 25.02.2015 г. се поддържат предявените искове, по съображения, изложени от процесуалния пълномощник на ищеца.
Ответникът – [фирма], представлявано от управителя Радосцвета С., оспорва изцяло исковата молба. Счита, че е налице валидна клауза за арбитраж, обхващаща договорните правоотношения между страните по повод на доставката на стоки по договора от 09.09.2009 г., а при постановяване на атакуваното решение не са нарушени повелителни правни норми и арбитражният състав се е произнесъл съобразно предмета на спора. Подробни съображения са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното:
Исковата молба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, което обуславя допустимостта на предявените искове за отмяна.
Искът за отмяна на арбитражното решение поради липса на компетентност на Софийски арбитражен съд към Асоциация за вътрешен и международен арбитраж е квалифициран в проекта за доклад, обявен за окончателен, като иск с правно основание чл.47, т.2, предл.1 ЗМТА.
За да обоснове компетентността си по предявените от [фирма] искове с правно основание чл.318, ал.1 ТЗ сезираният Арбитражен съд е приел, че в т.12.2 от представения по делото договор за доставка от 09.09.2009 г. се съдържа валидна арбитражна клауза, обхващаща всички спорове, породени от договора, вкл. и спорове по неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, в която изрично е посочен и компетентният Арбитражен съд – Софийски арбитражен съд при А. за вътрешен и международен арбитраж в [населено място].
Тълкувайки действителната арбитражна клауза от сключения между страните договор за доставка следва да се възприеме изцяло изводът на арбитражният състав, че клаузата обхваща и споровете, възникнали в резултат, или произтичащи от прекратяване на облигационната връзка по процесния договор за търговска продажба Такъв е именно и спорът, предмет на приложеното арбитражно дело, тъй като се претендира връщане на получена цена за доставени стоки, които към момента на преустановяване на облигационната връзка не са били продадени и по силата на т.6.1. от договора са подлежали на изтегляне от страна на ЕТ, който е следвало да издаде кредитни известия за тези количества, съответно да върне получената от дружеството – купувач цена. Поради това не може да се счете, че липсва арбитражно споразумение, или, че е разрешен спор, който не е предвиден в арбитражната клауза.
Доводите на ищеца, свързани с приетата от решаващия състав дата на прекратяване на договора и незачитане на предвидения 3-месечен срок на действие на договора, както и липсата на допълнително споразумение в предвидената писмена форма за периода след 09.12.2009 г. , касаят изцяло правилността на арбитражното решение. В тази насока следва да се има предвид, че независимо от извода за преустановяване на облигационната връзка на 06.11.2013 г., в съобразителната част към решението са изложени и допълнителни мотиви, според които дори и при възприемане поддържаната от [фирма] теза за прекратяване на договора с изтичане на срока, то задължението по т.6.1. не е отпаднало и предявеният от [фирма] иск по чл.318 ТЗ е основателен. Следва да се има предвид, че извън правомощията на ВКС в производството по чл.47 ЗМТА е да преценява законосъобразността и обосноваността на арбитражното решение, а проверката при иск за отмяна обхваща само инвокираните основания по чл.47 ЗМТА..
По иска с правно основание чл.47, т.3, предл.2 от ЗМТА:
Поддържаното основание по чл.47, т.3, предл.второ ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България не е налице. Употребеното от законодателя понятие „обществен ред” включва императивни правни норми от публичен характер, както и конституционно установени основни принципи на правовия ред в Република България. Когато при разглеждането на абритражното дело и постановяване на решението е нарушена свръхповелителна норма от публичен характер, или е накърнен основополагащ принцип, решението би било несъвместимо с обществения ред.
Доводите на ищеца, с които е обосновано посоченото основание за отмяна, са относими единствено към началната дата, от която е присъдено обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Тези доводи са свързани изцяло с правилността на арбитражното решение и в настоящото производство не би могло да се преценява дали са налице противоречиви мотиви към решението и дали възприетата от решаващия орган начална дата на забавата съответства на извода за момента на преустановяване на облигационната връзка. Не следва да се обсъждат и поддържаните от ищеца твърдения за несъобразяване от арбитражния състав на клаузи от договора, относими към изискуемостта на вземането на [фирма].
По изложените съображения, предявените искове за отмяна на постановеното от Софийски арбитражен съд при А. за вътрешен и международен арбитраж решение по арб.дело № 1202/2012 г. следва да се отхвърлят като неоснователни. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ”И. К. – В. Ш., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.1 срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], „С. бизнес тауърс”, [улица], бл.В, ет.10, офис 1-В-10 искове за отмяна по чл.47 т.2, предл.1 и т.3,предл.2 от ЗМТА на решение от 10.02.2014 г. по арб.дело № 1202/2012 г. на Софийски арбитражен съд при Асоциация за вътрешен и международен арбитраж.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: