Определение по т.д. №1125/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№179
гр. С.,23.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1125/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] -гр. С. срещу решение №428 от 26.03.2010 г.на П. окръжен съд по гр.д. №337/2010 г., В ЧАСТТА , с която е оставено в сила решение №508 на РС-гр. А. по гр.д.№497/09 по описа на съда, В ЧАСТТА с която касаторът е осъден да заплати на С. И. К. и А. С. К. сумата от 3 501,52 лева на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД..
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация. Предявява насрещна касационна жалба срещу въззивното решение В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение №508 на РС-гр. А. по гр.д.№497/09 по описа на съда, В ЧАСТТА, с която е са отхвърлени исковете на С. И. К. и А. С. К. с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД срещу [фирма] -гр. С. за разликата между уважената част и пълнопредявения размер от 7 126,85 лева и за лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 2 431,73 лева за периода от 23.12.2006 г. до 21.04.2009 г..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че е основателен искът за неоснователно обогатяване в хипотезата на платено при начална липса на основание по отношение на заплащането от ищците на начислената договорна лихва и върху неусвоената от тях главница по отпуснат кредит след изтичане на срока за усвояване на целия кредит. За периода от усвояване на първия транш от кредита до изтичане на срока за усвояване на целия кредит , съдът е приел, че по волята на самите страни изразена в уговорката на т.4 от договора за заем от 18.09.1998 г. ищците –кредитополучатели дължат лихва върху целия размер на отпуснатия заем от 25 000 лева, поради което за начислената и заплатена на това основание лихва искът по чл.55 ал.1 ЗЗД се явява неоснователен и е отхвърлен със законние последици.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите, ищци и ответник по горните искове, не сочат конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Посоченият от страна на [фирма] – С. въпрос за издължаването и олихвяването на анюитетен дълг е твърде общ и не касае пряко конкретния процесен спор за неоснователно обогатяване. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон, и необоснованост на обжалваното решение в съответните части.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а сочи оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост . Тези оплаквания са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
На ответната страна не следва да се присъждат разноски пред касационната инстанция, доколкото такива не се посочват, нито се доказва да са налице.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №428 от 26.03.2010 г.на П. окръжен съд по гр.д. №337/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.